Клайв Луис - Плаването на „Разсъмване“

— Лорд Берн, необходимо е да поговорим за състоянието на тези острови. Но най-напред, каква е вашата история?

— Кратка е, сир — отвърна Берн. — Дойдох дотук с шестимата си другари, влюбих се в момиче от островите и почувствах, че съм се наситил на морето. А и нямаше смисъл да се връщам в Нарния, когато там царуваше чичото на Ваше величество. Затова се ожених и оттогава живея тук.

— Що за човек е губернаторът Гумпас? Признава ли той върховенството на краля на Нарния?

— На думи, да. Всичко се върши в името на краля. Но няма да му стане много приятно един истински, жив крал на Нарния да пристигне при него. И ако Ваше величество се яви пред него сам и невъоръжен… той няма да отрече поданството си, но ще се престори, че не ви вярва. Животът на Ваше величество ще бъде в опасност. Колко души следват Ваше величество в тези води?

— Моят кораб тъкмо завива около острова — отвърна Каспиан. — Ако се наложи да се бием, можем да съберем около трийсет меча. Може би трябва да се качим на кораба и да нападнем Пъг, за да освободим пленените ми приятели.

— Не ви съветвам да постъпите така — рече Берн. — Ако има битка, два или три кораба от Малкия пристан веднага ще дойдат на помощ на Пъг. Ваше величество трябва да действа, като показва повече власт, отколкото реално има, както и със страха от името на краля. Не трябва да се стига до битка. Гумпас е страхливец и може да бъде сразен с уплаха.

След като разговаряха още малко, Каспиан и Берн отидоха до брега, на север от селцето, и там кралят наду своя рог. (Това не беше великият вълшебен рог от Нарния, рогът на кралица Сюзан — той го беше оставил в двореца на регента Тръмпкин, за да го използва, ако някоя тежка беда сполети страната в негово отсъствие). Дриниан, който бдеше на вахта в очакване на сигнал, веднага позна кралския рог и „Разсъмване“ започна да се приближава към брега. После свалиха лодката и след няколко минути Каспиан и лорд Берн бяха на палубата и разказваха за случилото се на Дриниан. Той, също като Каспиан, искаше веднага да превземе на абордаж кораба с робите, но Берн повтори своето възражение:

— Плавайте направо по протока, капитане — каза Берн, — и после заобиколете към Авра, където е моето имение. Но най-напред вдигнете кралското знаме, изложете всички щитове и изпратете колкото може повече хора на наблюдателницата. А като изминете още няколко дължини и от страната на бакборда ви има открито море, пуснете сигнали.

— Сигнали ли? Но на кого? — зачуди се Дриниан.

— Ами на всички останали кораби, които ние нямаме, но може би ще е добре Гумпас да си помисли, че имаме.

— Сега разбирам — рече Дриниан, потривайки ръце — те ще разчетат сигналите ни. Какво ще кажем? „Цялата флота да заобиколи Авра откъм южната страна и да се събере в…“

— В Бернстед — вметна Берн. — Това ще подейства идеално. Цялото им пътуване, ако действително имаше кораби, ще бъде извън полезрението на Малкия пристан.

Каспиан съжаляваше за останалите, чезнещи в плена на Пъг, но прекара приятно остатъка от деня. Късно следобед (защото трябваше да гребат през целия ден) заобиколиха Дурн отдясно и Авра отляво и навлязоха в чудесното пристанище на южния бряг на Авра, където прекрасното имение на лорд Берн простираше склоновете си до самия бряг. Хората на Берн, много от които работеха по нивите, бяха до един свободни и владението бе мирно и процъфтяващо. Тук всички слязоха на сушата и присъстваха на кралски пир в своя чест, проведен в ниска къща с колони и изглед към брега. Берн, милата му съпруга и веселите му дъщери им оказаха чудно гостоприемство. Но след мръкване Берн изпрати вестоносец с лодка до Дурн, по който нареди да се направи известна подготовка (не каза точно каква) за следващия ден.

На следващата сутрин лорд Берн свика гостите си рано и след закуска помоли Каспиан да заповяда на всичките си хора да бъдат в пълно бойно снаряжение.

— И най-важното — добави той, — нека всички да са спретнати и излъскани, все едно днес е утрото на първата битка във велика война между благородни крале, гледана от целия свят.

Това бе сторено. Каспиан с хората си и Берн с част от своите отплаваха с три лодки за Малкия пристан. Знамето на краля се вееше на кърмата на лодката му и тръбачът беше до него.

Когато стигнаха кея на Малкия пристан, Каспиан видя значителна тълпа, събрала се да ги посрещне.

— Това го уредих снощи — прошепна Берн, — всички са ми приятели и честни хора.