Клайв Луис - Плаването на „Разсъмване“

Когато слязоха на брега, разположен срещу Дурн, те откриха малко селце, лодка на брега и мръсен кораб малко по-навътре в морето.

— А сега, младежи, нека не вдигаме много шум и после няма да има за какво да плачете. Всички на борда.

В този миг един приятен мъж с брада излезе от близката къща (странноприемница, струва ми се) и каза:

— Е, Пъг, пак ли от обичайната ти стока?

Търговецът на роби, чието име, изглежда, бе Пъг, се поклони много ниско и рече с ласкателен глас:

— Да, Ваша милост.

— Колко искаш за онова момче? — поинтересува се другият и посочи Каспиан.

— А-а-а, знаех си, че ще изберете най-доброто. Не може да се измами Ваша милост с второкачествена стока. Сега, това момче ми харесва и на мен. Привързах се към него един вид. Точно така. Толкова съм състрадателен, че не е трябвало да се захващам с този занаят. Все пак за клиент като Ваша милост…

— Кажи ми цената, лешояд такъв! — строго рече лордът. — Мислиш ли, че ми се слушат брътвежите на мръсния ти занаят?

— Милорд, триста полумесеца за вас, но за всеки друг…

— Ще ти дам сто и петдесет.

— О, моля ви, моля ви — намеси се Луси, — не ни разделяйте, каквото и да става. Вие не знаете… — Но тя спря, като видя, че Каспиан дори в този момент не искаше да издаде кой е.

— Значи сто и петдесет — каза благородникът. — Що се отнася до теб, девойче, съжалявам, че не мога да ви купя всичките. Развържи моето момче, Пъг. И… слушай, отнасяй се добре с останалите, докато са в твои ръце, или ще те сполети нещо лошо.

— Е, сега пък — отвърна Пъг, — кой е чувал за джентълмен от моя занаят, който да се отнася със стоката си по-добре от мен? А? Ами че аз се държа с тях като със собствените си деца.

— Може и така да е — сурово промърмори другият.

Ужасният миг беше дошъл. Развързаха Каспиан и новият му господар каза:

— Оттук, моето момче.

Луси се разплака, а Едмънд гледаше стъписано. Но Каспиан погледна през рамо и ги окуражи:

— Горе главата! Сигурен съм, че всичко ще се оправи. Сбогом!

— А сега, госпожичке — обърна се Пъг към Луси, — недей да се разчувстваш и да разваляш външния си вид за утрешния пазарен ден. Бъди добро момиче и няма да има за какво да плачеш, разбрахме ли се?

След това ги закараха с лодката до кораба за роби и ги смъкнаха в продълговато, доста тъмно и не особено чисто помещение, където се намираха много други нещастни затворници. Разбира се, Пъг беше пират и се връщаше току-що от обиколка на островите, където беше пленил всеки, който му бе повярвал. Децата не видяха нито един познат, тъй като затворниците бяха предимно галмийци и теребинтинци. Седнаха върху сламата и се чудеха какво става с Каспиан, а също се опитаха да накарат Юстас да спре да говори така, сякаш всички освен него са виновни.

В това време Каспиан прекарваше много по-интересно. Човекът, който го купи, го поведе по тясна уличка между две селски къщи и после към едно открито пространство отвъд селцето. Там се обърна към него и го изгледа.

— Няма защо да се страхуваш от мен, момче — каза той. — Ще се отнасям добре с теб. Купих те заради лицето ти. Напомняш ми за един човек.

— Мога ли да попитам кой е той, милорд?

— Напомняш ми за моя господар, Каспиан, крал на Нарния.

Тогава Каспиан реши да заложи всичко на една карта.

— Милорд — започна той, — аз наистина съм твоят господар. Аз съм Каспиан, крал на Нарния.

— Самозабравяш се — отвърна другият. — Откъде да знам, че това е истина?

— Първо, по лицето ми — рече Каспиан — и второ, защото ще позная от шест пъти кой си ти. Ти си един от седемте нарнийски благородници, които моят чичо Мираз изпрати по море и които съм дошъл да търся — Аргоз, Берн, Октесиан, Рестимар, Мавраморн, или… или… забравил съм името на другия. И последно, ако Ваша милост ми даде меч, мога да докажа в честен двубой с който и да било, че аз съм Каспиан, син на Каспиан, законен крал на Нарния, Господар на Каир Паравел и Император на Уединените острови.

— О, небеса! — възкликна мъжът. — Това са гласът и начинът на говорене на баща му. Господарю мой… Ваше величество! — И там, насред откритото поле, той коленичи и целуна ръката на краля.

— Парите, които Ваша милост заплати за моята особа, ще ви бъдат изплатени от нашата съкровищница — каза Каспиан.

— Те още не са в кесията на Пъг, сир — рече лорд Берн, защото това беше той. — И никога няма да стигнат дотам, надявам се. Сто пъти съм говорил с Негово превъзходителство губернатора да смаже тази долна търговия с човешка плът.