Клайв Луис - Отвъд безмълвната планета

И още неведнъж му се случваше да нашепва с любов тия стихове на Милтън.

Разбира се, Рансъм не прекарваше цялото си време в лениво изтягане на припек. Той изследваше кораба (доколкото му бе позволено), преминавайки от кабина в кабина с ония бавни движения, които Уестън най-настоятелно им препоръчваше, за да не изчерпят с излишни усилия корабния запас от въздух. Специфичната форма на космическия кораб налагаше вътре да има много повече помещения, отколкото можеха да използват; Рансъм обаче бе склонен да предполага, че собствениците — или поне Девайн — възнамеряват на връщане да запълнят тия кабини с някакъв товар. Освен това той неусетно се бе превърнал в корабен стюард и готвач — отчасти защото смяташе за нормално да поеме единствените задължения, до които го допускаха (никога не му разрешаваха да влиза в контролната кабина), а отчасти за да изпревари намеренията на Уестън, който несъмнено би го превърнал в слуга независимо от волята му. Предпочиташе по-скоро да работи доброволно, отколкото да изпадне в съвсем неприкрито робство; пък и собствената му кухня беше много по-сносна от кулинарните напъни на останалите двама.

Именно тези задължения го направиха отначало неволен, а сетне и дълбоко разтревожен свидетел на един разговор, проведен (по негова преценка) около две седмици след началото на пътешествието. След като изми съдовете от вечерята, той полежа на припек, побъбри с Девайн — предпочиташе неговата компания, макар да го смяташе за далеч по-противен от Уестън — и в обичайния час отиде да си легне. Чувстваше се малко неспокоен и след около час му хрумна, че е забравил да свърши в кухнята една-две дреболии, които биха облекчили работата му на другия ден. В кухнята се влизаше откъм общия салон и входът й се намираше до вратата на контролната кабина. Рансъм стана и се отправи натам. Както винаги беше гол и естествено без обувки.

Илюминаторът в кухнята беше откъм тъмната страна на кораба, но Рансъм не включи осветлението. Стигаше му да остави отворена вратата, през която нахлуваше сноп ярки слънчеви лъчи. Както лесно би разбрал всеки, който е „въртял“ домакинство, подготовката му за следващия ден се оказа доста по-небрежна, отколкото бе предполагал. Вече имаше опит, затова се захвана на работа умело и безшумно. Тъкмо бе свършил и бършеше ръце с кърпата зад кухненската врата, когато чу контролната кабина да се отваря и зърна на входа й човешки силует — трябва да беше Девайн. Девайн обаче не мина в салона, а остана на прага и продължи да говори — изглежда, към кабината. По този начин Рансъм можеше да чува отчетливо неговите думи, но не и отговорите на Уестън.

— Според мен ще е адски тъпо — заяви Девайн. — Би имало някакъв смисъл, ако можеше да ми гарантираш, че ще срещнем ония грозотии веднага след кацането. Ами ако се наложи да вървим пеш? От твоя план не печелим нищо, само дето ще трябва да мъкнем упоен човек заедно с раницата, вместо да го водим нормално и да му прехвърлим част от работата.

Уестън явно му отговори нещо.

— Там е работата, че не може да разбере — възрази Девайн. — Освен ако някой от двама ни бъде толкова глупав да му каже. А дори и да заподозре нещо, мислиш ли, че подобен тип ще има куража да избяга на чужда планета? Без храна. Без оръжие. Помни ми думата, само веднъж да зърне сорн, после ще припка подир теб като кученце.

Рансъм отново чу приглушения глас на Уестън.

— Откъде да знам? — отвърна Девайн. — Може да е някакъв вожд, макар че повече ми прилича на дивашки брътвежи.

Откъм контролната кабина долетя съвсем кратък израз, вероятно нов въпрос. Девайн отговори веднага:

— Това би обяснило защо го искат.

Уестън запита още нещо.

— Човешко жертвоприношение, предполагам. Макар че от тяхна гледна точка няма да е човешко, нали ме разбираш.

Този път Уестън бе по-словоохотлив и в отговор се раздаде типичният тъничък и ехиден смях на Девайн.

— Ясно, ясно. Разбирам, че вършиш всичко това в името на най-висши цели. И най-сърдечно ги приветствам, докато съвпадат с моите цели.

Уестън продължи да говори, но този път Девайн го прекъсна:

— Ама на теб май вече не ти стиска, а? — Той помълча, сякаш се вслушваше в отговора, после добави: — Е, щом толкова ти допадат ония страшилища, остани да се чифтосваш с тях… стига да имат полове, в което все още не сме сигурни. Като дойде времето да разчистим място, ще оставим едно-две да ти служат както пожелаеш — за домашни любимци, за вивисекции, за компания в леглото, или пък всичко наведнъж… Да, знам. Звучи отвратително. Само се шегувах. Лека нощ.