Питър Строб - Джулия

Може би това става единствено в главата ми. И дали щеше да е малко реално, ако беше така? Сякаш целият свят се блъскаше в главата й. А около нея цареше миризма на диви животни и на изгорена кожа.

— Изнасилване, Марк? Не бих повярвала, че това е в твоя стил. — Анис стоеше пред него, леко задъхана, със зачервено лице. Можеше да види следата от ухапването си на долната й устна. — А аз бях сигурна, че ти вече не ме желаеш — каза тя.

— Очарователна и нежна Анис — каза Марк и се притисна пак към нея. — Сладка, очарователна, секси, превъзходна Анис, как бих могъл да не те желая повече? — Той се засмя на тази абсурдна мисъл, надсмивайки се едновременно и на нея, и на себе си, със смях, който се надигаше от дъното на съществуването му.

— Трябва ли да отдам на медитацията тези промени в настроението ти? Според мен имаш нужда от почивка. На градус ли си?

— На градус съм заради теб, Анис, заради теб! — запя той и я повдигна от земята.

— Престани, Марк! Това не ми харесва.

Като си представи как изглежда той едновременно отвътре и отвън, го обзе луд смях, който щеше да го събори на земята.

— Отиваше ли някъде? — попита той накрая. — Да идем в някоя кръчма. Да идем в някоя кръчма, ще си държим ръцете. Тъкмо забелязах, че небето прилича на картина от Търнър. Не намираш ли?

Тя послушно погледна небето, заинтригувана и разсеяна в същото време.

— Ако искаш моето мнение, прилича на керемиден покрив. Но с мен не е нужно да измисляш толкова истории, знаеш ли. Аз съм абсолютно съгласна да започна да се виждам с теб отново. Просто мислех, че си намерил друг обект на интерес.

— Напротив, скъпа Анис, отдръпвам се от някои стари интереси. Реших да оставя преподаването. Смятам да пътувам известно време. Ела с мен, Анис? Сигурен съм, че ще бъдеш очарователна на някой параход.

Обзет отново от неконтролируем смях, той се хвърли на една пейка. Анис и Джулия бяха от едно и също вещество. След главозамайването си, той видя чертите на Джулия да се проявяват под тези на Анис. Щом тя се обърна с раздразнение, той я хвана за китката и я привлече към себе си.

— Говоря сериозно. Да отидем да пийнем по една чаша и да го обсъдим.

Гледаше нейното хубаво, жадно и открито лице и почувства как се възбуждат всичките му енергии. Лицето на Анис се разбиваше в него като вълна.

— Да видим… — каза тя. — Сега имам да свърша нещо. Можем ли да се срещнем в един часа, за да обядваме?

— В един часа за обяд — повтори той, смеейки се. — Каква радост. Остава ми да чакам само един час! — Смехът сви отново ребрата му и той сграбчи ръката на Анис. — Кажи ми две места, където би искала да отидеш.

— Е добре… никога не съм ходила в Калифорния. За момента наистина нищо друго не ми идва наум.

— Европа?

— Толкова е отегчителна Европа. Не, избирам Калифорния.

— Тя е твоя.

— Но да се иде дотам струва скъпо, все пак?

— Не всичко идва чрез медитацията. Господ Буда ще дойде на помощ, Анис, господ Буда ще дойде на помощ.

— Ще имаме всичко — каза Магнус, който накрая се бе ядосал, и то за добро. — Всичко! И ти избираш точно този момент, за да станеш загадъчна и прорицателно настроена. Нима няма да постигнем всичко, което желаеш? Имам жена, която е луда и трябва да бъде затворена за добро и Бог знае за колко време, докато ти, Лили, ще можеш да разполагаш с всичко? Мога ли да знам какво се опитваш да ми направиш?

— Не ти отива да се самосъжаляваш. Това, което се опитвам да ти направя, както се изразяваш, е да ти кажа най-сетне истината. Представи си, например, че Джулия дойде при теб със своя идея върху някакъв казус от правото и ти създава трудности в продължение на месеци. Ако ти говореше за това и на закуска, например, какво щеше да направиш?

— Върви по дяволите с твоите аналогии — каза той по-разгневен от всякога и така я уплаши, че тя не посмя да го покаже.

— Ще ти кажа какво щеше да направиш. Дори нямаше да я изслушаш и щеше да и се разсърдиш, че се намесва в твоята област. Точно така постъпих и аз пред това, което тя се опитваше да ми каже.

— Правото не е сборище от лъжи и безсмислици! — изкрещя той и удари с юмрук по масата.

Тя го погледна със зяпнала уста. Не смееше да каже нищо повече и търпеливо го изчака да се успокои. Когато видя, че раменете му се отпуснаха и вратът му спадна, се осмели да говори.

— Опитай се пак да й се обадиш, Магнус. Страхувам се за нея.

— Върви по дяволите — каза той, но с нисък глас и без да се обърне.

— Някой е убил двамата мъже — настоя Лили. — И Джулия го знаеше, преди вестниците да пишат за тях.