Питър Строб - Гърло

Попитах кой е Хейвънс.

Скут отново подръпна опашката си.

— Защо мислиш нося това шибано нещо? Заради Хейвънс. Това е моят протест — думата го впечатли. — Аз протестирам, ди Маестро — той направи с пръсти знака за мир.

— Скъпи, — каза ди Маестро — бомбардирай Ханой.

— Майната му, бомбардирай Сайгон — той ме посочи с показалеца си. Очите му горяха дълбоко в орбитите си и бузите му бяха хлътнали. Скут винаги балансираше между концентрацията и насилието и наркотиците правеха това балансиране още по-явно. — Никога ли не съм ти казвал за Хейвънс? Не съм ли ти произнасял речта за Хейвънс?

— Още не беше стигнал до нея — каза ди Маестро.

— Майната й на речта за Хейвънс — каза Скут. Неговият хлътнал, напрегнат поглед беше ужасяващ тъкмо в степента, в която показваше, че той мисли. — Знаеш ли какво не е наред, Капуте? — той отново направи знака за мира и го погледна, сякаш виждаше тоя жест за пръв път. — Правят го тъкмо тия, които не трябва. Хора, които смятат, че зад правилата има правила. Това е грешно . Биеш се за живота си, докато смъртта ви раздели, и после получаваш това. Мирът е битка, човече. Ако не знаеш това, спукана ти е работата.

— Мирът е битката — каза аз.

— Защото няма правила зад правилата.

Това, че почти разбирах за какво говори, ме ужасяваше — не исках да знам онова, което Скут знаеше. Прекалено скъпо струваше.

Хейвънс навярно беше причината Скут да е в трупното отделение вместо на бойното поле, където му беше мястото. Чудех се какво ли би могъл да направи някой като Скут, за да го изхвърлят от редовната му част, и сега ми хрумна, че всеки момент ще науча.

Скут погледна втренчено ди Маестро:

— Знаеш какво ще се случи тук.

— Ще го изпратим у дома — каза ди Маестро.

— Дай ми да пийна — каза Скут. Сипах му остатъка от „Джак Даниълс“ в моята чаша и прекосих бараката, за да погледна капитан Хейвънс. Подадох чашата на Скут и видях в чувала американец с кестенява коса. Челюстта му беше квадратна, а също и челото. Имаше такова едно шибано носле и такива едни шибани очички. Прозрачен пласт от найлон бе залепен върху дупката в гърдите му. Скут ми хвърли празната чаша и откопча ножа си от странния му ремък, който повече от всякога приличаше на телесна част. И тогава видях какво е.

Скут забеляза отвратното ми потреперване и отново обърна обезумелия си поглед към мене:

— Ти си мислиш, че това е отмъщение. Бъркаш. Това е доказателство.

Доказателство, че той е прав, а капитан Хейвънс е грешал — грешал от самото начало. Но каквото и да казваше, аз все пак си мислех, че е отмъщение.

Атика пристъпи напред с интерес. Пиклок се надигна от задната част на камиона.

Скут се наведе над тялото на капитан Хейвънс и започна да реже лявото му ухо. Това отне повече усилия, отколкото бях очаквал, и жилите в ръцете му се изопнаха. Най-сетне белезникавото парче месо се откъсна, много по-малко, отколкото бе изглеждало върху главата на капитан Хейвънс.

— Ще го изсуша и ще бъде чудесно след седмица-две — каза Скут. Остави ухото на бетона до себе си и се наведе над капитан Хейвънс като хирург по средата на операция. Усмихваше се съсредоточено. Скут заби двуострия връх под косата точно до раната, която беше нанесъл, и започна да движи острието нагоре покрай косата.

Извърнах се и някой ми подаде последната от стотиците, които бяха обикаляли. Дръпнах пак, върнах фаса и тръгнах покрай Атика към вратата.

— Ще стане хубаво украшение на стената — каза Атика.

Щом излязох навън, светлината ме удари в очите и земята се надигна към мене. Залитнах. Дочух грохот от далечни взривове и загърбих централната част на лагера, обзет от ирационалния страх, че от небето ще се посипят парчета от трупове.

Тръгнах безцелно по черен път, който минаваше през група буренясали дървета — тънки стволове с разпилени клони и листа на върха, като закъсняло хрумване. Помислих си, че армията бе решила да остави тези жалки дървета. Обикновено сравняваха със земята всички дървета, които им попаднеха. Следователно, искаха да скрият това, което беше зад дърветата. Почувствах се като гений, задето проумях това.

От другата страна на дърветата беше построено празно селище. Покрай две пресичащи се улички се редяха едноетажни дървени постройки. Нямаше врати и часови. В центъра на квартала пред мене, върху парче зеленина на пресечката на двете улици непознат военен флаг висеше до американското знаме.

Беше като град от призраци.