Питър Строб - Гърло

Влязох в тишината на колата и последвах катафалката до крематориума.

— Защо трябва да ходиш в моргата? Не разбирам какъв е смисълът.

— И аз, татко.

— Цялата тая идея е абсурдна — каза Марджъри.

— Изглежда ченгетата, които бяха на службата, са дочули нещо.

— Дочули са какво?

— За изчезналия аспирант.

— Не са го дочули — казах. — Аз споменах аспиранта на Пол Фонтейн.

След миг мълчание, Джон каза:

— Е, карай.

— Но какъв е смисълът? — попита Ралф.

— В моргата има неидентифициран човек. Може да се окаже свързан със случая на Ейприл.

Марджъри и Ралф запазиха шокирано мълчание.

— Човекът в моргата може да се окаже липсващият аспирант.

— О, боже — каза Ралф.

— Разбира се, че не е — каза Марджъри. — Момчето просто е зарязало аспирантурата, това е всичко.

— Грант не би направил това — каза Алън.

— Хубаво де, ще отида в моргата, щом ченгетата искат — каза Джон.

— И аз ще отида — каза Алън. — Джон няма защо да ходи.

— Фонтейн иска аз да отида. Ти няма защо да идваш, Алън.

— Има защо.

Разговорът спря, докато паркирах пред колата на Джон. Рансъмови излязоха от задната седалка. Тъй като Алън не помръдна от мястото си, Джон се наведе към прозореца му.

— Няма ли да дойдеш, Алън?

— Тим ще ме закара вкъщи.

Джон се дръпна от колата. Майка му криволичеше по моравата, събирайки боклука.

Алън пресече тротоара с натежали крака. Окосената трева блещукаше по моравата. Влязохме в къщата и за миг той се обърна и ме погледна със замъглени, пълни с несигурност очи. Сърцето ми се сви. Беше забравил какво смяташе да прави след това. Той прикри объркването си, като се извърна отново и влезе в антрето.

На прага на всекидневната се спря. Завесите бяха дръпнати. Дървото блестеше и въздухът миришеше на полирол. Подредени купчинки писма, главно каталози и реклами, бяха поставени на малката масичка.

— Аха — каза Алън, седна на канапето и се облегна на кафявата кожа. — Службата за чистене — той огледа трептящата от чистота стая. — Изглежда никой няма да дойде — той се прокашля. — Мислех си, че хората винаги идват до къщата след погребение.

Беше забравил, че дъщеря му живее в друга къща.

Седнах на един стол с прекалено твърда тапицерия.

Алън кръстоса ръце на гърдите си и се вторачи в прозорците. За миг видях в очите му да се появява мимолетно чувство. След това ги затвори и заспа. Гръдният му кош се надигаше и спадаше, дишането му стана равномерно. След минута-две той отново отвори очи.

— Аха, Тим — каза той. — Добре.

— Искаш ли да ходиш в моргата?

Той изглеждаше объркан само за миг.

— И още как. Познавах момчето по-добре от Джон — той се усмихна. — Дадох му някои от старите си дрехи — някои костюми ми бяха станали прекалено широки. Момчето беше спестило достатъчно, за да си плаща обучението и наема, но не му оставаше много за друго.

По стълбите се чуха тежки стъпки. Който и да беше в къщата, той застана в антрето. Алън примигна към мене, аз се изправих и отидох до вратата на стаята. Към мене, влачейки прахосмукачка след себе си, се приближаваше едра жена по черни панталони и тениска с надпис на университета на Илиной.

— Трябва да кажа, че това беше най-голямото чистене, което съм имала през целия си целеничък живот. Другото момиче трябваше да си иде в къщи при семейството, така че довърших сама — тя ме погледна, сякаш аз носех известна отговорност за състоянието на къщата. — Шест часа.

— Много добре сте се справили.

— Вие ли ще ми кажете — тя пусна тръбата на прахосмукачката, за да погледне Алън. — Не сте много чист човек, господин Брукнър.

— Изгубих контрол над нещата.

— Ще трябва повече да се стараете, ако искате пак да идвам.

— Нещата вече са пооправени — казах. — Частна сестра ще започне да идва тук всеки ден, веднага щом я намерим.

Тя вирна главата си и ме погледна замислено.

— Трябват ми сто и двайсет долара.

Алън бръкна в един от джобовете на костюма си и извади плоско тесте с двайсетдоларови банкноти. Отброи шест и се изправи да ги даде на чистачката.

— Истинско съкровище сте, господин Брукнър — тя напъха двайсетачките в джоба си. — За мен най-удобни са четвъртъците.

— Добре — каза Алън.

Чистачката излезе от стаята и издърпа тръбата на прахосмукачката. После върна прахосмукачката до входа.

— Искате ли да се погрижа някак за това нещо с цветята?

Алън я погледна блуждаещо.

— Да го полея или нещо такова?