Робърт Дохърти - Зона 51 - Легендата

Малко след това ято чайки се приближиха слепешката към щита, удариха се в него и изпопадаха мъртви в океана. По-късно няколко лодки направиха опит да пресекат преградата, но резултатът бе същият. Високо над щита и кулата се рееше златиста чиния, от която се подаваше златна топка — оръжието на аирлианците за близък бой. По стените и вратите на града бяха застанали на пост Водачи.

— Заели са отбранителна позиция — отбеляза Гуалкмай.

Върху марсианската повърхност, в региона, който по-късно щеше да стане известен като Сидония, имаше три обекта, които не бяха от естествен произход. Първият беше аирлианският предавател — огромна чиния с диаметър три километра, вкопана в склон на планината на дълбочина над километър. Точно в центъра блестеше зелен кристал, който насочваше предаваните, а чинията прихващаше приеманите съобщения.

Недалеч от същата тази планина бяха разположени другите два обекта. Единият беше гигантска пирамида, която се издигаше на сто и петдесет метра над повърхността, а близо до нея правоъгълна шахта се врязваше в терена.

Върхът на пирамидата започна да се разтваря и четирите й страни бавно се отместиха назад. Те достигнаха вертикално положение и продължиха да се разтварят, движени от масивни, хидравлични рамене. Вътрешността на всяка от тези триъгълни страни улавяше лъчите на слънцето и поглъщаше енергията в тях.

Левият край на шахтата започна да изменя цвета си, докато огромният капак, който я покриваше, се плъзгаше встрани. Отдолу се показаха зловещи и страховити очертания — „хищните нокти“ на Аспасия.

Слънчевите колектори започнаха да подават енергия към цялата установка. Дълбоко под земята блеснаха светлини, озаряващи редици от хибернационни и регенеративни цилиндри — общо дванайсет на брой. Черните им похлупаци се повдигнаха и отдолу се показаха лежащите вътре същества. Те се пробуждаха от дългото състояние на стаза, в което бяха поддържани, а през това време Марсианският страж вече подготвяше корабите за действие. Един златист лъч обхождаше корпусите им и активираше всички вътрешни системи.

Отбранителните мерки не останаха скрити от Артад.

За негово нещастие обаче — въпреки внимателното и продължително навлизане в Слънчевата система — движението му също не бе останало незабелязано. В сканиращата сянка зад кърмата на кораба тайно и незабележимо се носеше един съгледвачески кораб на Гъмжилото с форма на паяк — овално тяло и осем стърчащи издатъка. Разузнавачът следваше кораба-майка вече десет години, изчаквайки търпеливо да узнае крайната цел на пътуването. Сензорите му улавяха същите сигнали, които засичаше корабът-майка — от бойните кораби и предавателя на повърхността на четвъртата планета и от аирлианската база, разположена на третата.

От разузнавателния кораб се изискваше да изпраща максимално подробен доклад за всички признаци на разумен живот. Но този път ставаше нещо странно. Гъмжилото познаваше добре своя стар противник, аирлианците, но сега те изглежда се готвеха за бой помежду си. Дали пък причината не бе някой друг, незабележим и за двете страни противник?

Разузнавателният кораб отдели няколко микросекунди в разсъждения над този въпрос, след това реши да следва досегашния курс и да събере още информация, преди да прати доклада на Бойното ядро. Това беше нещо ново, а новото и непознатото винаги безпокояха Гъмжилото.

Артад реши да раздели своя флот. Корабът-майка и четири от „ноктите“ се отправиха към Земята. Други пет „хищни нокти“ се насочиха към Марс. Всички бяха със задействани щитове и готови за стрелба оръдия. Екипажите им бяха заели стрелковите постове.

Първите изстрели между „Ноктите“ бяха разменени на триста хиляди километра от Марс. Както предполагаха и двете страни, резултатът бе натоварени щитове и никакви поражения. Бойните кораби на Артад не забавиха ход, за да продължат сражението, а ускориха своя полет към Червената планета.

Пирамидата, хангарът и енергостанцията бяха защитени и Аспасия не се безпокоеше особено за тях. Той обаче бе отсъствал твърде дълго време — период през който Гъмжилото се бе научило да прониква през защитните прегради на аирлианците. И ето че сега Артад можеше да се възползва от това предимство, до което неговите сънародници се бяха добрали с цената на огромни жертви.

Два от четирите „хищни нокти“ уловиха малък астероид дълъг не повече от триста метра и широк сто — и го задържаха между тях с прехващащи лъчи. Другите два отбиваха атаките на корабите на Аспасия. Аирлианците на Марс, все още малко замаяни от внезапното пробуждане, гледаха с почуда тази битка в космоса между кораби от техния флот.