Робърт Дохърти - Зона 51 - Легендата

— Ти си Върховен комисар. Ти носиш отговорност за всичко. Не си осъществявал връзка по-дълго време, отколкото ти е позволено. Смятахме, че причината за това е нападение на Гъмжилото. Моят кораб бе отклонен от изключително важна мисия, за да провери дали Древният враг не е осуетил опитите ни за заселване на тази планета. А с пристигането се натъквам на измама и провал.

Аспасия мълчеше. Двамата с Артад бяха служили заедно преди много време, когато Артад все още бе само младши командир. Още от самото начало изпитваха взаимна ненавист. А после се намеси Харах. Беше годеница на Артад, но двамата така и не свързаха живота си. По-късно я пратиха на този далечен пост. И тя избра Аспасия.

— Харах спи — рече накрая Аспасия. — Адмирале… — добави той.

— Не ме интересува — отвърна Артад, но Аспасия долови неискреност в гласа му и едва сдържа смеха си.

— Няма да посмееш да използваш оръжията на кораба, адмирале. Инак ще доведеш Гъмжилото тук.

— Ще правя каквото си искам.

— Така да бъде.

Аспасия прекъсна връзката. Изображението на Артад се стопи и върху стената на сферата отново се появиха приближаващите се кораби. Аспасия продължаваше да се чуди що за странна игра е започнала. Въпреки че бяха изминали хиляди години от последната им среща с Артад, той знаеше, че почти нищо в отношенията им не се е променило. Аспасия открай време бе противник на плана за заселване на планети. Аирлианските учени смятаха, че Гъмжилото всъщност е форма на оръжие, създадено от друга раса. Оръжие, което изглежда в края на краищата се бе обърнало срещу създателите си. Някои учени предполагаха, че с разселването на планетите и отглеждането на хора може да се постигне същият неочакван и нежелан ефект. Тъкмо поради тази причина бе въведено ограничение за населението, което можеше да бъде премахнато само с употребата на Граала.

Артад бе сред поддръжниците на тази програма, а Аспасия — сред опозиционерите. И когато във висшите кръгове на властта бе взето решение програмата да се развива с пълна сила, звездата на Артад изгря. А Аспасия бе пратен на този далечен пост. Той не се съмняваше, че зад назначението му стои самият Артад, който обаче едва ли бе очаквал, че Харах ще тръгне с Аспасия.

Игра, интриги и сфери на влияние, мислеше си Аспасия, докато корабът на Артад се приближаваше. Неговият кораб-майка бе скрит дълбоко в недрата на острова, а „хищните нокти“ бяха разположени на Марс. Аспасия завъртя дръжката на меча, свърза се с Главния страж и издаде поредица от заповеди.

Донхад се събуди от нежно побутване. Гуалкмай я дърпаше заръката.

— Започва се.

Тя се надигна и последните остатъци на сънливост я напуснаха мигновено.

— Какво се започва?

— Централният остров е скрит от защитна стена — обясни Гуалкмай. — Никой не може да влиза, нито да излиза.

— Едва ли са го направили, за да се защитават от хората. При това ниво на развитие няма с какво да ги заплашат. — Донхад знаеше, че Гуалкмай вече се е досетил за това. — Въпросът е — други аирлианци или Гъмжилото?

— Трудно е да се определи кое е по-лошото — промърмори Гуалкмай.

— Ако е Древният враг, можем да смятаме всичко за изгубено.

— Тогава дано да са аирлианците — обяви Гуалкмай с несекващ оптимизъм. — Но който и да е, не идва с мир, щом вдигат щита.

Донхад се загърна в наметалото и нагласи затъкнатите в колана кинжали.

— Да вървим.

Навън всичко бе обгърнато в утринна мъгла. Улиците бяха изпълнени с развълнувани хора, които възбудено обсъждаха промяната. Никой не бе виждал досега защитната стена на аирлианците. Донхад бе видяла хиляди да измират при опит да преодолеят такава стена. Тя не пропускаше през себе си нито едно тяло, заредено с енергия — било то органично, или механично. На родния й свят се наложи да прокопаят тунел, за да се доберат до аирлианската база — с цената на много жертви и дълги години. В края на краищата успяха да пренесат под земята атомни оръжия и да ги взривят. От този момент нататък щитът бе заработил срещу аирлианците, задържайки взривната вълна и последващите поражения вътре, докато всичко живо бъде унищожено.

В опит да съберат повече информация Донхад и Гуалкмай решиха да се приближат максимално до преградата. Когато стигнаха най-вътрешния пръстен, те за първи път видяха щита. Той блещукаше под лъчите на изгряващото слънце, идеална полусфера, покриваща като огромен прозрачен похлупак големия остров. Краищата й опираха във водата и вероятно изчезваха под нея. Беше прозрачен, но нямаше никакво съмнение в зловещата му сила.