Робърт Дохърти - Зона 51 - Легендата

Най-сетне напипа копчето. Сърцето й бързо се успокои, когато похлупакът се повдигна. Нахлуването на светлината напълно я заслепи.

Остана неподвижна още няколко минути, за да се адаптира. След столетия непрогледен мрак очите й бяха изгубили способността си да различават светлината. Използва това време, за да свали масажиращите пластини от ръцете и краката си.

След това седна и внимателно отвори очи — за втори път. Заобикаляше я познатата каюта на „Финбар“. Вдясно бе цилиндърът на Гуалкмай. Похлупакът все още бе спуснат. Тя се усмихна. Гуалкмай винаги се събуждаше по-бавно от нея. Тя смъкна мускулните стимулатори от долната част на тялото си и се прехвърли през ръба на цилиндъра.

Беше студено. И влажно. Донхад потрепери и дръпна един халат, закачен над цилиндъра. Нахлузи и чифт кожени сандали. Доближи се до цилиндъра на Гуалкмай и в същия миг похлупакът се повдигна с тихо свистене. Гуалкмай седна и се огледа с объркано изражение. След това замижа и си разтърка очите. Тя се наведе и го целуна по устните.

— Страхотен начин за събуждане — кимна той.

Донхад му подаде дрехите и се зае да смъква мускулните стимулатори.

— Поне веднъж да се беше събудил преди мен — подметна тя.

— Няма да е зле — отвърна той, но някак неубедително.

— Какво ли е станало, докато сме спали?

— Надявам се да са напреднали поне малко в обработката на желязо. Мечът ми няма да издържи и един удар на аирлианско оръжие.

Всъщност и неговият меч бе аирлиански, но много стар, още от времето на Революцията.

По-практичната Донхад се зае да изключва цилиндрите и да прехвърля управлението им на компютъра. Зад черните цилиндри в прозрачната вана се поклащаха нови два почти израснали клонинги. Тя се загледа в продължение на няколко секунди — бе забелязала, че ръцете им са вплетени, а телата притиснати. Сцената й се стори интересна. Гуалкмай застана зад нея и я прегърна.

— Дори те знаят за нашата любов — прошепна й той. Устните му се спуснаха по шията й. — Ела. Планетата може да почака.

Навън валеше проливен дъжд, но това не беше необичайно. По-необичайно бе, че каменните блокове бяха заобиколени от гора от забити колове. На всеки от коловете стърчеше по един човешки череп, избелял от слънцето.

Донхад и Гуалкмай изчакаха неподвижно, докато се затвори вратата зад тях. След това пристъпиха и се огледаха внимателно, но наоколо нямаше жива душа.

— Може да са ги поставили много отдавна — рече Гуалкмай.

— Възможно е — съгласи се тя. И двамата знаеха, че отсечените каменни блокове ще привлекат вниманието на местните жители, но се надяваха да не бъдат забелязани от аирлианците. Изглежда някой бе решил, че мястото е по-подходящо за чудновати и страшни религиозни поклонения. Или може би бе заплаха към тях?

— Да вървим — рече Гуалкмай и й подаде ръка.

Донхад забеляза, че е извадил меча. Двамата прекосиха поляната и се отправиха на юг.

Обработката на желязо не беше напреднала значително за времето, което бяха прекарали в черните цилиндри. Гуалкмай не можа да открие по-добър от неговия меч. Всъщност нещата изглежда се бяха влошили. Всички, които познаваха, бяха измрели отдавна, но за щастие черният пазар още съществуваше и дори процъфтяваше. Човешката алчност не се бе променила за петстотин години.

Този път започнаха интеграцията си от периферията на човешкото общество и далеч по-внимателно. Научиха, че аирлианците рядко се показват извън двореца и че дори жреците и Водачите са се изолирали от простосмъртното население.

Историите за Граала и обещанията за вечен живот срещу покорност и сляпо подчинение се бяха превърнали в мит, сякаш аирлианците вече не се интересуваха в какво вярват хората. Донхад го прие като знак, че планът й е успял — изгубили връзка с командването, аирлианците изглежда нямаха представа кога трябва да преминат към следващия етап.

Надяваше се, че тази изолация ще ги кара да се чувстват потиснати и неуверени.

Но надеждите й се оправдаха само до известна степен. Всъщност аирлианците бяха доволни, че се намират встрани от изтощителната война с Гъмжилото и че са заобиколени от същества, които ги почитат като богове. Все още имаше доста голям брой жреци и Водачи, но задачата им бе по-скоро да слугуват на своите господари и да разпростират властта им над останалия свят.

Донхад бе доволна, че поне в известна степен е повлияла върху осъществяването на плана. Тя обаче не се съмняваше, че скоро Империята ще се поинтересува от съдбата на този малък далечен пост.