Дийн Кунц - Пазители

Ако имаше време и основателна причина, той можеше да проникне във всяка компютърна система за сигурност и да се рови в най-поверителната информация на някоя корпорация или правителствена служба. Ако човек желаеше да извърши голяма измама с кредитни карти, като впише разходи за милиони в чужди сметки на Америкън Експрес, Джони Телчето можеше да изсмуче някое и друго подходящо име и история на кредита от нужните файлове, да намери съответстващи номера от данните на Америкън Експрес и ето че си влязъл в бизнеса. А ако на някой дон му предстоеше процес с тежки обвинения и той се страхуваше от свидетелските показания на някое бивше „приятелче“, готово да даде на съда нужните доказателства, Джони можеше да се добере до най-строго охраняваната информация на Министерството на правосъдието, да разкрие новата самоличност, дадена на доносника чрез Федералната програма за охрана на важни свидетели и да му каже къде точно да прати наемните убийци. Джони твърде високомерно наричаше себе си „силиконовия магьосник“, въпреки че всички останали продължаваха да го наричат „Телчето“.

Като електронен агент на Синдиката той беше по-ценен от всякога за Фамилиите от цялата страна, толкова ценен, че те изобщо не се противопоставиха, когато заживя в сравнително отдалечения Сан Клементе, където можеше едновременно да се наслаждава на плажните удоволствия и да работи за босовете. „В епохата на микрочиповете — казваше Джони — светът се превръща в едно малко градче и човек може да си седи в Сан Клементе или в Ошкош и в същото време да бърка в джоба на някого чак в Ню Йорк.“

Джони седна в стол с висока облегалка и гумени колелета, покрит с черна кожа, с който можеше да се придвижва бързо между компютрите. Каза на Винс:

— И така! Какво може да направи Силиконовият Магьосник за теб, Винс?

— Можеш ли да се включиш към компютрите на полицията?

— Стига да щракнеш с пръст.

— Искам да знам дали някое полицейско управление в окръга е започвало разследване за особено необичайни убийства след миналия вторник.

— Кои са жертвите?

— Не знам. Просто търся необичайни убийства.

— Какво им е необичайното?

— Не съм съвсем сигурен. Може би… някой с разкъсано гърло. Или с разчленен труп. Или изподран и захапван от животно.

Джони го погледна особено.

— Тая работа наистина изглежда необичайно. Такива неща трябва да ги има по вестниците.

— Може и да ги няма — каза Винс, като мислеше за армията от агенти на силите за сигурност, които не биха пестили усилия, за да не допуснат пресата до тайните на проекта „Франсис“ и да прикрият истината за опасните събития в лабораториите Банодайн от вторник. — В новините може и да съобщят за убийствата, но полицията вероятно ще прикрие по-кървавите подробности така, че да не правят особено впечатление. Затова от написаното във вестниците няма да разбера точно към кои от жертвите да се насоча.

— Е, добре. Ще го направим.

— Няма да е лошо и да се поразходиш малко из данните на Окръжната инспекция за контрол върху дивите животни — да видиш дали нямат някакви доклади за необикновени нападения на койоти, пуми или други хищници. И не само срещу хора, а и срещу добитък — крави, овце. Даже е възможно в някоя община — да кажем в източния край на окръга — да има множество изчезнали или свирепо разкъсани от диво животно домашни кучета и котки. Трябва да ми кажеш ако видиш нещо подобно.

Джони се ухили и каза:

— Да не преследваш някой върколак?

Просто се шегуваше; не искаше и не очакваше отговор. Той не попита защо е нужна тази информация и никога не би попитал, защото хората от неговия бранш не се месеха в бизнеса на другия. Джони можеше да любопитства, но Винс знаеше, че Телчето никога няма да задоволи това свое любопитство.

Той бе раздразнен не от въпроса, а от хиленето на Джони. Очите и слюнката по зъбите му отразяваха зелената светлина на компютърните екрани, която блестеше и по тъмнорусата четина на главата му. Поначало беше грозен, но в луминесцентните отблясъци изглеждаше досущ като съживен труп от филм на Ромеро.

Винс каза:

— И още нещо. Трябва да знам дали някое полицейско управление в окръга не провежда тайно издирване на златен ретривър.

— Куче?

— Да.

— Ченгетата нямат навика да се занимават с издирване на изгубени кучета.

— Зная това — отговори Винс.

— Това куче има ли име?

— Няма име.

— Ще проверим и това. Нещо друго?

— Това е. Кога ще успееш да събереш всичко и да отделиш каквото ми трябва?