Дийн Кунц - Пазители

Минаваха покрай градската аптека, където се продаваха също вестници и списания, изложени на външен щанд близо до входа. Айнщайн изненада Нора, като внезапно изтръгна каишката от ръката й, хуквайки към аптеката. Още преди Нора и Травис да го извикат обратно, Айнщайн издърпа със зъби едно списание от щанда, донесе го при тях и го пусна пред нозете на Нора. Беше „Съвременна съпруга“. Когато Травис посегна да го улови, Айнщайн се изплъзна, захапа още един брой „Съвременна съпруга“ и го остави на земята пред Травис, точно когато Нора вдигаше своето списание, за да го остави на щанда.

— Глупаво куче — каза тя. — Какво ти е влязло в главата?

С каишката в ръка, Травис се провря през минувачите и върна второто списание там, откъдето го бе взело кучето. Стори му се, че знае какво точно си е наумил Айнщайн, но не каза нищо от страх да не подразни Нора и те продължиха разходката си.

Айнщайн разглеждаше всичко с интерес, душеше минувачите и сякаш изведнъж забрави внезапното си влечение към публикациите по въпросите на брака.

Но не бяха извървели и двайсет крачки, когато кучето рязко се обърна, шмугна се между краката на Травис, изтръгна каишката от ръката му и почти го събори. Айнщайн се насочи право към аптеката, захапа някакво списание от щанда и се върна обратно.

„Съвременна съпруга“.

Нора още не разбираше нищо. Реши, че това е много смешно, наведе се и разроши козината на ретривъра.

— Това ли е любимото ти четиво, глупчо? Не изпускаш брой, така ли? Сигурна съм, че си го четеш редовно. Ама ти си бил голям романтик.

Двама туристи бяха забелязали игривото куче и се усмихваха, но те още по-малко от Нора можеха да схванат, че зад тази игра със списанието се крият сложни намерения.

Когато Травис се наведе да вдигне „Съвременна съпруга“, защото искаше да го върне в аптеката, кучето го изпревари, захапа списанието с челюсти и кратко, но силно разтърси глава.

— Лошо куче — каза Нора, явно учудена, че Айнщайн може да бъде не съвсем хрисим.

Айнщайн пусна списанието на земята. Беше доста смачкано, няколко страници бяха скъсани и тук-там хартията беше мокра от слюнка.

— Струва ми се, че сега ще трябва да ти купим — отбеляза Травис.

Пухтейки, ретривърът седна на тротоара, вирна глава и му се озъби.

Нора невинно се преструваше, че не разбира какво се опитва да им каже кучето. Разбира се, тя нямаше основание да мисли, че поведението на кучето съдържа някакво дълбокомислено послание. Тя още не знаеше нищо за неговата гениалност и не очакваше той да върши чудеса в общуването с хората.

Травис погледна гневно кучето и му каза:

— Престани, рошава муцуно. Да не си посмял вече. Разбра ли?

Айнщайн отговори с прозявка.

Заедно с платеното списание получиха и една торбичка от аптеката и така продължиха обиколката на Солванг, но още преди да стигнат следващата пресечка кучето отново опита да предаде своето послание. То внезапно хвана ръката на Нора леко, но достатъчно здраво със зъби и, за нейно най-голямо учудване, я поведе по тротоара към малка галерия, където една млада двойка се любуваше на пейзажите зад витрината. Мъжът и жената имаха бебе в количка и Айнщайн очевидно насочваше Нора към детето. Не й пусна ръката, докато не я принуди да докосне пухкавия розов ръкав на бебето.

Нора каза доста неловко:

— Той мисли, че вашето бебе е много хубаво, струва ми се — а тя наистина е хубава.

Отначало майката и бащата се поуплашиха от кучето, но бързо разбраха, че е безобидно.

— На колко е момиченцето? — попита Нора.

— Десет месеца — Отвърна майката.

— Как се казва?

— Лана.

— Какво хубаво име.

Най-накрая Айнщайн реши, че вече може да пусне ръката на Нора.

На няколко крачки от младата двойка, пред един антикварен магазин, който сякаш беше пренесен тухла по тухла и греда по греда от седемнайстото столетие в Дания, Травис се наведе, приклекна до кучето, вдигна едното му ухо и каза:

— Стига вече. Ако не престанеш, никога вече няма да получиш своята консерва „Алпо“.

Нора изглеждаше объркана.

— Какво му е хрумнало?

Айнщайн се прозя и Травис разбра, че ще имат неприятности.

Следващите десет минути кучето още два пъти улови ръката на Нора и двата пъти я заведе при бебета.

„Съвременна съпруга“ и бебета.

Посланието вече беше болезнено ясно, даже и за Нора: ВИЕ С ТРАВИС СТЕ РОДЕНИ ЕДИН ЗА ДРУГ. ОЖЕНЕТЕ СЕ. РОДЕТЕ СИ ДЕЦА. НАПРАВЕТЕ СЕМЕЙСТВО. КАКВО ОЩЕ ЧАКАТЕ?

Тя силно се изчерви и, изглежда, не смееше да погледне Травис. Той също беше малко смутен.