Дийн Кунц - Пазители

Айнщайн дотърча в кухнята развълнуван.

Травис попита:

— Това автомобилът на Нора ли беше?

— Да.

Ретривърът отиде до задната врата и затанцува от нетърпение — но после застина неподвижен и вдигна високо глава.

Щастието споходи Нора, когато най-малко го очакваше.

Когато паркира до стената на къщата, дръпна ръчната спирачка и загаси двигателя, Винс я сграбчи и повлече през седалката към вратата от неговата страна, защото тя беше към задната част на къщата и най-трудно можеше да се види от прозорците отпред. Докато слизаше от пикапа и я дърпаше с една ръка, той се оглеждаше за да е сигурен, че Травис не е някъде наоколо; тъй като вниманието му беше погълнато от това, той не успя да задържи револвера близо до Нора като преди. Докато се плъзгаше по седалката, покрай жабката, тя смогна да отвори капачето и сграбчи 38-калибровия. Винс сигурно бе успял да чуе или усети нещо, защото се извърна към нея, но беше твърде късно. Тя притисна своето оръжие в корема му и преди той да насочи револвера си и отнесе главата й с някой изстрел, успя да стисне спусъка три пъти.

Изглеждаше потресен, когато се стовари върху стената на къщата, само на три фута зад него.

Тя беше учудена от собственото си хладнокръвие. Реши, че полудява, когато помисли, че никой не е опасен колкото майка, защитаваща своите деца, дори ако едното още не бе родено, а другото беше куче. Стреля още един път наслуки в гърдите му.

Винс се свлече надолу и първо лицето му опря мократа земя.

Тя се извърна и побягна. На ъгъла почти се блъсна в Травис, който прескачаше парапета на верандата и се приземи клекнал точно пред нея с карабината „Узи“ в ръце.

— Убих го — каза тя, като долавяше истерия в гласа си и се мъчеше да я овладее. — Стрелях в него четири пъти, убих го, Боже мой.

Травис се изправи изумен. Нора се хвърли към него, прегърна го и постави глава върху гърдите му. Докато ги шибаше леденият дъжд, тя тържествуваше в неговата топла прегръдка.

— Кого… — започна Травис.

Зад гърба на Нора, Винс изкрещя слабо, но рязко и, докато се превърташе по гръб, стреля по тях. Куршумът улучи Травис високо в рамото и го хвърли назад. Ако беше само два инча по-надясно, щеше да улучи Нора в главата.

Тя едва запази равновесие, когато Травис падна, защото го държеше. Но се окопити достатъчно бързо и отскочи вляво, пред камионетката, извън обсега на куршумите. Успя да зърне Винс само за миг и видя, че с едната ръка държи револвера, а с другата притиска корема си и се опитва да стане прав.

При този бърз поглед, преди да се скрие зад пикапа, тя не видя никаква кръв по него.

Какво ставаше тук? Не беше възможно да е оцелял след три изстрела в стомаха и един в гърдите. Освен ако наистина не бе безсмъртен.

Още когато Нора се насочваше към прикритието зад автомобила, Травис започна да се обръща настрани за да седне в калта. Кръв се виждаше по него, тя течеше от рамото по гърдите му и беше напоила неговата риза. Той все още държеше „Узи“-то в дясната си ръка, която го слушаше въпреки раната в рамото. В момента, когато Винс в яростта си стреля неточно втори път, Травис откри огън с карабината. Позицията му не беше по-добра от тази на Винс; пороят куршуми от тази безразборна стрелба или се забиваше в къщата, или рикошираше по каросерията на пикапа.

Той спря да стреля.

— Мамка му.

Изправи се на крака.

Нора попита:

— Улучи ли го?

— Избяга покрай предната част на къщата — отвърна Травис и тръгна натам.

Винс мислеше, че е съвсем близо до безсмъртието, че почти го е постигнал, ако не и съвсем. Трябваха му още най-много само няколко живота и единствената му грижа беше да не го затрият по случайност, когато е тъй близо до своята цел. Затова вземаше предпазни мерки. Например последния и най-скъп модел противокуршумна жилетка „Кевлар“. Носеше я под пуловера си и тя спря четирите изстрела, с които онази кучка се опита да напълни вътрешностите му. Куршумите се сплескаха върху жилетката без да потече и капчица кръв. Но, за Бога, много болеше. Силата им го удари в стената на къщата и му изкара въздуха. Чувстваше се като поставен върху огромна наковалня, докато някой упорито бъхти с ковашкия чук вътрешностите му.

Превит от болка накуцваше към предната част на къщата като се надяваше да излезе извън обхвата на проклетия „Узи“ и беше сигурен, че ще го застрелят в гърба. Но някак успя да се добере до ъгъла, качи се по стъпалата на верандата и излезе извън полезрението на Корнъл.