Дийн Кунц - Пазители

Досега ветеринарят приемаше мъката и тревогата в тяхното поведение като нормална реакция за притежателите на много болно домашно животно. Но сега вече започна да ги гледа по особен начин.

Отчасти защото трябваше да промени темата и разсее подозренията на лекаря, а и защото просто трябваше да знае отговора, Нора попита:

— Добре, но Айнщайн във втория стадий ли е?

Кийн каза:

— От това, което видях досега, той все още е в първия. А и след като вече започнахме лечението, ако не станем свидетели на някои от по-сериозните симптоми през следващите двайсет и четири часа, мисля, че ще имаме шанс да го задържим в първия стадий и да започнем връщането към нормално състояние.

— И в първия стадий няма мозъчни увреждания? — попита Травис с такава настойчивост, че Кийн отново сбърчи чело.

— Не. Не в първия стадий.

— И ако остане в първия стадий — каза Нора, — няма да умре?

Джеймз Кийн отговори с най-тихия глас и най-успокоителната си интонация:

— Вижте, има много голяма вероятност да преживее само първия стадий на чумата — и то без последици. Искам да разберете, че неговите шансове да се възстанови съвсем не са малки. Но в същото време не искам да ви внушавам нереални надежди. Това може да е жестоко. Даже ако заболяването не прескочи във втория стадий… Айнщайн може и да умре. Процентите вероятност са на страната на живота, но и смъртта е възможна.

Нора отново плачеше. Мислеше, че е овладяла новата си личност. Мислеше, че е готова да бъде силна. А сега плачеше. Приближи Айнщайн, седна на пода до него и постави ръка зад главата му — просто за да разбере, че и тя е тук.

Кийн започваше да проявява леко раздразнение — и пълно объркване — от тяхната бурна емоционална реакция на лошата новина. Когато заговори, в гласа му за първи път имаше твърдост:

— Чуйте, всичко, което можем да направим, е да му осигурим възможно най-добрите грижи и да се надяваме на най-добрия изход. Той, разбира се, ще трябва да остане тука, защото лечението на чумата е сложно и трябва да се провежда под наблюдението на ветеринарен лекар. Ще трябва да го държа на системи, да му давам антибиотици… редовно ще трябва да получава антиконвулсанти и успокоителни, ако се появят пристъпи.

Айнщайн потрепери под ръката на Нора, като че ли беше чул всичко и разбираше тежкото си състояние.

— Добре, да, разбира се — каза Травис, — очевидно той ще трябва да остане тук, във вашия кабинет. И ние ще останем с него.

— Няма нужда от… — започна Кийн.

— Да, правилно, няма нужда — изрече бързо Травис, — но ние искаме да останем, нищо не ни пречи, можем да спим тук на пода тази вечер.

— О, опасявам се, че не е възможно — каза Кийн.

— Да, е, о, да, напълно е възможно — започна да бърбори Травис в стремежа си да убеди ветеринаря. — Не се тревожете за нас, докторе. Ще се оправим лесно. Айнщайн има нужда от нас, затова ще останем тук, най-важното е да останем, и, разбира се, ще ви платим допълнително за неудобството.

— Но аз не държа хотел!

— Ние трябва да останем — каза Нора твърдо.

Кийн продължи да се противи:

— Вижте сега, аз съм разумен човек, но…

Травис го стресна, когато здраво стисна дясната ръка на ветеринаря със своите две ръце.

— Чуйте ме, доктор Кийн, моля ви, нека опитам да обясня. Знам, че това е необичайно изискване. Знам, че сигурно ви приличаме на двама луди, но имаме причини да говорим така, и то доста сериозни. Той не е обикновено куче, доктор Кийн. Той спаси моя живот…

— Също спаси и моя — намеси се Нора. — И то при друг инцидент.

— И ни събра заедно — каза Травис. — Без Айнщайн ние никога нямаше да се срещнем, да се оженим и отдавна да сме мъртви.

— Изумен, Кийн гледаше ту единия, ту другия.

— Искате да кажете, че е спасил живота ви, в буквалния смисъл? И то при отделни инциденти?

— В буквалния смисъл — потвърди Нора.

— И после ви е събрал заедно?

— Да — каза Травис. — Промени живота ни толкова, че вече нито можем да си го представим, нито да го обясним.

Стиснат здраво от Травис, ветеринарят погледна Нора, после снижи поглед към хриптящия ретривър, поклати глава и каза:

— Аз съм като попивателна за кучешки геройски истории. И със сигурност искам да чуя и тази.

— Ще ви я разкажем цялата — обеща Нора. „Но, помисли си тя, това ще бъде една внимателно редактирана версия.“

— Когато бях петгодишен — каза Кийн, — един черен лабрадор ме спаси от удавяне.

Нора си спомни красивото черно куче във всекидневната и се замисли дали всъщност то не е потомък на лабрадора, спасил Кийн — или просто е знак за огромния му дълг към кучетата.