Дийн Кунц - Пазители

— Добра страна? Какво имате предвид?

— Състоянието на кучето преди да се зарази от чума много често определя протичането на болестта. Заболяването е най-тежко при лошо гледани и слабо хранени животни. А аз виждам, че за Айнщайн сте се грижили добре.

Травис каза:

— Опитвахме се да го храним добре и да му осигурим много движение.

— Къпехме го и оправяхме външния му вид даже твърде често — добави Нора.

Доктор Кийн се усмихна и кимна одобрително.

— Значи има за какво да се хванем. Има истинска надежда.

Нора погледна Травис, но очите им се срещнаха само за миг преди той да сведе отново поглед към Айнщайн. Задаването на най-трудния въпрос остана нейна задача.

— Докторе, той ще се оправи, нали? Той няма — няма да умре, нали?

Очевидно Джеймз Кийн разбираше добре, че природно навъсеното му лице и тъжни очи, поне когато е спокоен, едва ли можеха да внушат някому особено доверие. Затова си беше изработил сърдечна усмивка, мека, но убедителна интонация и напомнящи на стар мъдрец маниери, които си бе наложил сам, но въпреки това изглеждаха съвсем естествени и помагаха за преодоляването на оная вечна тъга, вложена от Бог по неизвестна причина точно в неговите черти.

Той приближи Нора и постави двете си ръце върху нейните рамене.

— Мое момиче, вие обичате това куче като ваше дете, нали?

Тя прехапа устни и кимна.

— Тогава вярвайте. Вярвайте в Бог, който, казват, бдял и над малките птички, но имайте малко вяра и в мене. Вие може да не мислите така, но аз съм доста добър в своята работа и заслужавам вашето доверие.

— Аз вярвам, че сте добър — каза му тя.

Все още наведен край кучето, Травис попита настойчиво:

— Но какъв е шансът? Шансът да оживее? Кажете ни без заобикалки?

Като пусна Нора и се обърна към Травис, Кийн каза:

— Е, течението от очите и носа му не е съвсем гъсто. Може да стане много по-зле. Няма гнойни пришки по корема. Казвате, че е повръщал, но не сте видели диария?

— Не. Само повръщане — потвърди Травис.

— Температурата му е висока, но не и опасна. Имал ли е силно слюнкоотделяне?

— Не — отговори Нора.

— А пристъпи, в които да тресе глава и да дъвче въздуха, все едно, че има лош вкус в устата?

— Не — казаха Травис и Нора едновременно.

— Забелязали ли сте да тича в кръг или да пада на земята без причина? Виждали ли сте го да ляга странично и да рита силно, като че ли тича? Или безцелно лутане из стаята, блъскане в стените, подскачане и гърчове — нещо подобно?

— Не, не — отвърна Травис.

А Нора добави:

— Боже мой, можеше ли да му е толкова зле?

— Ако навлезе във втория стадий на чумата, да — каза Кийн. — Тогава се засяга и мозъкът. Нещо като епилептични припадъци. Енцефалит.

Ставайки на крака, Травис почти залитна. Затътри се бавно към Кийн, после спря, олюляваше се. Лицето му беше бледо. В очите му имаше ужасен страх.

— Засяга се и мозъкът? Ако се възстанови, ще има ли… мозъчно увреждане?

Сълзи и тежка хрема задавяха Нора. Помисли за възможността да е засегнат мозъкът на Айнщайн — интелигентен като човек, достатъчно умен за да си спомня, че някога е бил различен, да чувства, че нещо е завинаги изгубено и да знае, че вече ще живее в сивота и скука, че животът му вече не е като предишния, а някак е станал нищожен и непълноценен. Усети как от страх стомахът й се сви, зави й се свят и трябваше да се опре на масата за прегледи.

Кийн каза:

— Повечето кучета не оживяват от втория стадий на чумата. Но ако при него се получи така, разбира се, ще има и някакво мозъчно увреждане. Но не и такова, че да се наложи приспиване завинаги. Например може да си остане с доживотна хорея, която се изразява в несъзнателни резки движения и гърчове, нещо като паралич, и то най-често ограничено само в главата. Но и така може да бъде сравнително щастлив, да води безболезнено съществуване и да си остане семеен любимец.

Травис почти изкрещя на ветеринаря:

— По дяволите, дали ще си остане любимец или не. Изобщо не ме е грижа за телесните последствия на мозъчното увреждане. Какво ще стане с неговото съзнание?

— Е, ще разпознава господарите си — обясни докторът. — Ще разбира кои сте и ще продължи да ви обича. Това не е проблем. Може да спи доста. Може и да има периоди на апатия. Но почти сигурно е, че ще трябва да си стои само в къщи. Няма да забрави всичко, на което е научен…

Травис трепереше.

— Изобщо не ми пука дали ще опикае цялата къща, ако все още може да мисли!

— Да мисли? — възкликна доктор Кий, явно объркан. — А-а… какво точно искате да кажете? Все пак той е куче.