Дийн Кунц - Пророчество

Това ме изненада.

— Той е побъркан.

— Може, а може и да не е — каза Карсън, — но що се отнася до големи удари, е гений. Казват, че е бил на път да бъде признат за най-добрия клоун за времето си, но явно е открил и друг свой талант.

— По наша преценка той е само емоция и гняв, никакъв разум.

— Така или иначе мозъкът не бил нито Орнуол, нито някой от общите работници. Щели са да прецакат всичко, ако не е бил Бизо да планира толкова добре и да ги държи във форма. Той е гений.

— Определено е имал план, за да сложи подслушватели в къщата ни и да ни наблюдава от къщата на Недра Лам — припомни ми Лори. После се обърна към Карсън и направо попита:

— Къде е сега?

— Орнуол ни подсказа, че Бизо е отишъл някъде в Южна Америка. Не знае къде точно, а континентът си е голям.

— Когато бях затворена с него в експлоръра, там, в гората, той ми каза, че е отишъл в Южна Америка през седемдесет и четвърта — каза Лори, — след като убил доктор Макдоналд.

Карсън кимна.

— Прекарал е шест месеца в Чили и две години и половина в Аржентина. Този път…не беше лесно, но открихме следите му в Бразилия.

— Хванали сте го?

— Не, мадам. Но ще го хванем.

— Сега е там — в Бразилия?

— Не, мадам. Напуснал е на първи този месец, трийсет и шест часа преди да установим самоличността и адреса му в Рио.

Лори ме погледна многозначително.

— Почти го хванахме там — продължи Карсън. — Но той отскочил до Венецуела, където в момента имаме проблеми със споразумението за екстрадирането. Но те са незначителни. Няма да излезе от там, освен ако не го изведем с белезници.

Само страхът за семейството и можеше така да стегне лицето на Лори, че да се отрази на красотата и.

— Вече не е във Венецуела — каза тя. — Утре…ще бъде тук.

Шоколадрва торта, шунка, потопена в черешов сок, черно колумбийско кафе и неясната горчилка на пробождащ страх, който придавате лек метален вкус.

До този момент не бях осъзнавал, че дълбоко в себе си таях надеждата, че Конрад Бизо е мъртъв.

Казвах си, че не мога да го изключа от сметките и че разумът изисква да го смятам за жив.

Подсъзнателно обаче бях забил кол в сърцето му. Бях наврял скилидка чесън в устата му, бях сложил кръст на гърдите му и го бях погребал с лицето надолу в гробище. Сега Бизо се завръщаше.

— Утре — предсказа Лори — или още в полунощ той ще бъде тук.

Хладната увереност изненада и обърка Портър Карсън:

— Не, мадам, това е невъзможно.

— Бих си заложила живота — отговори тя. — И всъщност, господин Карсън, точно това ще направя, независимо дали ми харесва.

Той се обърна към мен:

— Господин Ток, дойдох, за да ви помоля за нещо, но повярвайте ми, не съм дошъл, за да ви предупредя, че Бизо е на прага ви. Не е. Мога да ви уверя.

Лори ми отправи въпросителен поглед, който можех да прочета като напечатан текст: „Да му кажем ли за дядо Джоузеф и петте дати?“

Само възрастните от семейството и няколко близки и доверени приятели знаеха за пророчеството, с което живеех: пет меча на Дамокъл, висящи на пет косъма, два от които вече ме пощадиха, а три все още подрънкваха.

Хю Фостър знаеше, но не мисля, че е споделил с Портър Карсън.

Разкрий такова нещо на упорит федерален агент и той ще те обяви за глупав фаталист! Почти го чувах: „Значи вярвате, че сте прокълнат, господин Ток? Тези неща с вещиците и вуду магиите?“

Дядо Джоузеф не ме беше проклел. Не беше ми пожелал пет фатални дни. Благодарение на някакво чудо преди срещата със смъртта му беше дадена силата да предсказва, за да ме предупреди, да ми даде шанс да спася — вероятно не себе си, а тези, които обичам.

Неизбежно обаче на Карсън щеше да му прозвучи като проклятие. Дори ако успеех да премахна скептицизма му и да го накарам да разбере разликата между проклятие и предсказание, едва ли щеше да повярва в ясновидството повече, отколкото в силата на шамана.

Като отговорен служител на закона можеше да се почувства задължен да докладва на службите за защита на децата, че Ани, Люси и Анди растат с родители, които се смятат за омагьосани, чувстват се насилвани от сатанисти и магьосници; споделят тези си страхове с отрочетата си и по този начин ги тероризират.

През годините вестниците бяха писали за многобройни случаи на неоснователни обвинения в тормоз, последвани от загуба на родителски права, разпадане на семейства, след което обвинителите признават, че са лъгали, или се доказва безусловно, че са били злонамерени. През това време човешки съдби рухват, деца биват травматизирани.