Дийн Кунц - Пророчество

Понеже никой не иска да излага децата на риск, в такива случаи властите често приемат за истина най-прозрачните лъжи на хора. Един честен федерален агент, който няма нищо общо с нас и няма причина да ни клевети, би бил изслушан внимателно и приет насериозно.

Не исках да рискувам, като кажа на Портър Карсън за дядо Джоузеф, приканвайки рояци подведени и убедени в правотата си бюрократи, и отговорих на въпроса в очите на Лори с поклащане на глава. Тя се обърна към Карсън и му каза:

— Добре, чуйте ме, не мога да ви кажа откъде знам, но знам, че този побъркан кучи син идва точно насам и някъде между полунощ тази вечер и полунощ утре ще бъде тук. Той иска…

— Но, мадам, това просто не е…

— На вас говоря, моля ви, чуйте ме! Той иска моя малък Анди и вероятно иска да убие останалите от нас. Ако наистина държите да го хванете, забравете за Венецуела, ако въобще е бил там. Помогнете ни да го заловим тук и сега.

Пламналото и лице и твърдостта в гласа и смутиха Карсън.

— Повярвайте ми, мадам, мога да ви уверя, че Бизо не е на прага ви и няма да бъде там утре. Той…

Разстроена, пребледняла от тревога, Лори избута стола си назад, изправи се и размахвайки ръце, ми каза:

— Джими, за Бога, накарай го да повярва. Имам усещането, че Хю няма силата да ни защити този път. Няма да имаме предишния късмет. Нуждаем се от помощ.

Карсън изглеждаше изтощен, но беше прекалено изискан, за да седи, докато дамата е права; той също стана и каза:

— Госпожо Ток, позволете ми да повторя и да обясня това, което полицай Фостър каза на съпруга ви по телефона преди малко.

Той се изкашля и продължи:

— Джими, имаме добри новини за Конрад Бизо, които ще искаш да чуеш.

Най-невероятното нещо беше, не че повтори точните думи на Хю, а че звучеше точно като него, не като Портър Карсън.

Не, това не беше казано от Хю. Не бях говорил с Хю преди малко, а с този мъж. Федералният агент се обърна към мен:

— А твоят отговор, доколкото си спомням беше остър. — Пауза. — Това не е много в духа на коледните празници, но се надявам да сте намерили ненормалника мъртъв.

Гласът му звучеше съвсем като моя и остри иглички обсипаха тялото ми.

Той бръкна под сакото си и извади пистолет със заглушител.

Портър Карсън каза, че не е дошъл да предупреди Лори, че Конрад Бизо е на прага.

Беше искрен за две неща. Първо, нямаше намерение да я предупреждава. Второ, Бизо вече беше прекрачил прага на къщата и се намираше в кухнята.

Беше сигурен, че Бизо няма да бъде тук утре, защото беше тук днес.

Конрад Бизо имаше светлокафяви очи. Очите на Портър Карсън бяха сини. Цветните лещи бяха измислени отдавна.

Бизо беше почти на шейсет. Карсън изглеждаше на четирийсет и пет. Сега можех да забележа прилики в тялото, но иначе бяха като двама различни мъже.

Някои от най-добрите пластични хирурзи имаха кабинети в Рио, за да обслужват богатите от целия свят, пътуващи с реактивни самолети. Ако си богат и ако си склонен да приемеш медицинските рисковете, можеш да бъдеш променен, подмладен, направен наново.

Ако си параноик и си завладян от жажда за мъст, ако смяташ, че всички са се наговорили да не признават гениалността ти, може би си достатъчно мотивиран да понесеш болката и рисковете на множество операции. Лудостта може да бъде изразена и по друг начин освен чрез безразсъдна постъпка; някои параноици със склонност да убиват имат търпението да прекарат години в планиране на отмъщението си.

Слушайки свръхестествената имитация на гласа ми, си спомних, че беше иронизирал татко, като имитирал гласа му във фоайето за бащи преди двайсет и осем години.

В отговор на удивлението на баща ми Бизо заявил: „Казах ти, че съм талантлив, Руди Ток. В много повече отношения, отколкото можеш да си представиш.“

За баща ми тези думи били просто самохвалство на суетен и измъчен човек, носещ сърце на шоумен.

Близо три десетилетия по-късно аз осъзнах, че не е било самохвалство, а предупреждение: „Не ме подценявай!“

Стояхме тримата около кухненската маса и усмивката на Бизо беше злобна. Кафявите очи зад сините лещи горяха в порочна екзалтация.

Със собствения си глас, но не с мекия южняшки акцент на Портър Карсън, а с по-грубия тембър на мъжа, който ни притискаше с хамъра, Бизо изрече:

— Както казах, тук съм, за да поискам нещо от вас. Моята компенсация.

Вниманието ми и това на Лори се придвижи в къса вертикална линия: от сгърченото му от омраза лице към пистолета със заглушител и обратно.