Дийн Кунц - Пророчество

Бяхме адски изобретателни в измислянето на задачи, които да ангажират три прекалено активни дребосъци.

На Коледа Ани беше почти на пет, Люси беше на четири без три месеца, а Анди — на две и половина. С гордост мога да кажа, че често играеха заедно и по десетобалната система на хаоса не надминаваха четворката.

Тази вечер бяха още по-спокойни. Ани и Люси се състезаваха в оцветяването и бяха силно вглъбени, прехапали езичета между зъбките. Анди беше изгубил интерес към плаката и оцветяваше ноктите на краката си с пастелите.

— Момичета, хайде да преместим това творчество във вашата стая — казах аз, помагайки им да съберат материалите си. — Трябва да подредя хола. Дядо, баба и прабаба ще дойдат след малко. Всъщност трябва и да се преоблечете, за да сте красиви, когато пристигнат.

— Момчетата не могат да са красиви — търпеливо ме информира Ани. — Момчетата са хубави.

— Аз съм красив — противопостави се Анди и ни показа разноцветните си пръстчета.

— И татко е красив — каза Люси.

— Благодаря ти, Люси Джийн. Разбиранията ти за красотата са много важни за мен и съм сигурен, че един ден ще бъдеш Мис Колорадо.

— Ще съм повече от това — съобщи Ани, докато се качвахме по стълбите. — Когато порасна, ще стана ега си артиста.

Наистина ме изненадват. Постоянно. Стреснат от това изявление, я попитах:

— Ани, къде си чула това?

— Вчера пощальонът каза на прабаба, че изглежда секси, а тя му каза: „Ти си ега си артиста, Джордж.“ Той се засмя и прабаба го ощипа по бузата.

В такива случаи не се казва, че изразът е забранен. Ако направех тази грешка, и тримата щяха да използват „ега си артиста“ във всяко свое трето изречение, което щеше да направи Коледата незабравима, но не по очаквания начин. Оставих я без коментар, с надеждата, че ще я забравят, и ги настаних с пастелите им в момичешката стая.

Не се притеснявах да ги оставя на горния етаж, докато с Лори сме долу, първо, защото цялата къща беше добре заключена, и второ, защото алармата беше на мониторинг. Ако някоя врата или прозорец се отвореше, алармата няма да се развъни, а електронен глас ще съобщи през тонколоните, който са из цялата къща, точното място на пробива. Слязох във фоайето и се загледах през един от високите, тесни френски прозорци до входната врата.

Полицейският участък беше на по-малко от десет минути от нас. Исках да отворя вратата, преди Портър Карсън да звънне и децата да разберат, че имаме гост.

След около две минути един „Меркюри Маунтиниър“ се качи на бордюра в края на нашата пътечка.

Мъжът, който слезе от него, носеше тъмен костюм, бяла риза, тъмна вратовръзка и разкопчано палто. Висок и издокаран, вървеше уверено.

Когато стигна до стълбите, светлините на прага разкриха, че е на около четирийсет години, привлекателен, с тъмна коса, сресана назад. Когато ме забеляза, ми даде знак с показалец, означаващ: „Само момент!“ и извади от палтото си сгънат портфейл с документи. Задържа ФБР идентификациите си до стъклото, така че да мога да ги прочета и да сравня лицето му със снимката, преди да отворя.

Очевидно Хю Фостър го беше предупредил, че сме предпазливи, а и ако агентът познава историята на Бизо, то той знае, че в случая параноята е нещо разумно.

Явно съм гледал прекалено много филми, защото очаквах Портър Карсън да заговори стегнато и с хладната незаинтересованост на федерален агент от сериал. Вместо това имаше глас, който веднага сведох до по-топлото определение: дружелюбен и с акцент от Джорджия, заоблящ всички остри неравности на думите. Когато отворих вратата, електронният глас съобщи: „Входна врата отворена!“

— Имаме същата аларма — каза той, докато си стискахме ръцете. — Синът ми Джейми е на четиринайсет и е компютърен факир. Опасна комбинация. Учи алармата на нови думи. Изведнъж почна да казва: „Входна врата отворена, пази си задника!“ Това му спечели едно наказание. Заключих вратата след него.

— Имаме три деца, едното — на пет, другите — по-малки. Ще бъдат тийнейджъри по едно и също време.

— Леле!

Докато закачах палтото му във фоайето, казах:

— Чудим се дали да не ги заключим в една стая и да ги храним през процеп, докато всичките навършат двайсет и една.

Той шумно пое въздух и каза:

— Къщата мирише на елитен квартал в рая. Гирлянди от кедър, коледна елха, останал аромат от фъстъчени бонбони, печени този следобед, пуканки, свещи с аромат на ванилия и канела, прясно кафе, шунка, печаща се в череши, и шоколадова торта в другата фурна.