Дийн Кунц - Пророчество

— Не усещате ли миризмата му? — попита Анди. Не можехме да уловим и най-лек дъх. Поставихме бележка от вътрешната страна на неговия гардероб с предупреждение към клоуна-канибал. Представихме на Анди мечока, наричан сержант Снъгълс, негова версия на капитан Флъфи. Получи също и унищожаващо чудовища фенерче, лесно за използване, подходящо за малки, несигурни ръце.

Освен това поставихме аларма и вътре, купихме малки спрейчета и ги поставихме из къщата на места, недостъпни за децата. Добавихме по още една ключалка на входната, на задната и на вратата между кухнята и гаража.

Дядо Джоузеф не беше споменал 12 януари 1998 година в предсказанията си — нощта, в която Бизо се опита да отвлече Лори, да изроди първото ни дете и да избяга с него — а беше посочил само 19 януари, когато изгоря къщата ни. Това ни накара да мислим, че може да е пропуснал и друг кофти ден наблизо до приближаващата трета дата от списъка му. Трябваше поне две седмици предварително да си създадем състояние на разумна параноя.

Бяхме се насладили на почти четири години спокойствие, на нормалност. Сега, когато третата от петте дати наближаваше — 23 декември 2002 година, понеделник усещахме как огромна сянка се спуска над нас, сянка извън времето, сянка, родена на 9 август 1974 година.

Стане ли въпрос за Коледа, се вдетинявам и съм ценен за всеки доставчик на гирлянди и украси.

От Деня на благодарността до началото на януари на покрива ни до комина стои голям светещ Дядо Коледа, с голяма торба, пълна с подаръци, и маха на минувачите.

Покривът, корнизите, прозорците, подпорите на верандата — всичко в къщата ни е украсено с толкова много ленти от пъстроцветни светлинки, че със сигурност ни виждаха и космонавтите в орбита. Пред къщата, от едната страна на пътеката, е разположена сложна сцена на рождеството, със святото семейство, мъдреци, ангели и камили. Имаше още и вол, магаре, две крави, едно куче, пет гълъба и девет мишки.

От другата страна на пътечката бяха феите, елените, снежните човеци и коледарите. Всички бяха механични, движещи се, свирещи тиха симфония от тиктакане на часовници и бръмчене на трансформатори.

На входната ни врата е закачен венец, който може би е по-тежък и от самата врата. Иглолистни клонки в комплект с чимшир, украсени с борови шишарки, орехи, сребърни звънчета, златни мъниста, дрънкулки, лентички и лъскави дреболии.

През тези шест седмици не можех да понеса неукрасена повърхност или безцветно ъгълче в къщата. От всяка каса на врата и от всяка лампа висеше имел.

Въпреки че Бъдни вечер, двайсет и трети декември, се очакваше да бъде ужасът на цялата година, украсите бяха разопаковани, лъснати, закачени, завързани и задействани.

Животът е прекалено кратък и Коледа е само веднъж в годината. Нямаше да позволим Бизо да помрачи празника ни.

Вечерта на двайсет и втори декември мама, татко и баба трябваше да дойдат вкъщи в девет часа за вечеря. Щяха да пренощуват при нас и да ни помогнат да останем будни след полунощ, когато часовникът щеше да ни заведе в третия ден от списъка на дядо Джоузеф.

В седем часа масата беше заредена с коледен порцеланов сервиз, изумрудени, кристални чаши, блестящи сребърни прибори и свещи в стъклени снежни човеци. В средата имаше малка коледна звезда, забучена в букет от бели хризантеми. В 7:20 телефонът звънна. Вдигнах го от кухнята, където с Лори приготвяхме вечерята.

— Джими — каза Хю Фостър, — имаме добри новини за Конрад Бизо, които ще искаш да чуеш.

— Това не е много в духа на коледните празници — отвърнах аз, — но се надявам, че сте намерили ненормалника мъртъв.

— Новините не са чак толкова радостни, но почти. Тук съм с един агент на ФБР, Портър Карсън, от отдела им в Денвър. Иска да говори с теб и Лори възможно най-скоро и съм сигурен, че ще искаш да го чуеш.

— Доведи го веднага — казах аз.

— Не мога да го доведа, но ще го пратя — отвърна Хю. — Тази вечер е коледното парти на отдела. Яйчният коктейл е безалкохолен, но аз като началник, имам правото да му прибавям алкохол, а след това раздавам бонусите за годината. Обясних на Портър къде се намирате, макар че спокойно би ви намерил по светлината на коледната ви украса. Затворих телефона, а Лори свъси вежди:

— Бизо?

Казах и какво ми съобщи Хю.

— По-добре да качим децата горе — предложи тя. — Не искам да слушат това.

Трите ни ангелчета бяха на пода в хола заедно с пастели и двуметров коледен плакат с екстравагантно украсен надпис — „ОБИЧАМЕ ТЕ, ДЯДО КОЛЕДА“ — който Лори беше направила на компютъра си. Задачата им беше да го оцветят с внимание и любов, така че на Бъдни вечер добрият Дядо Коледа да бъде предразположен да им остави камион с подаръци.