Дийн Кунц: Светкавица

Стефан послуша известно време като се преструваше на завладян от разказа, но когато Хитлер обяви своята непрестанна, непоклатима вяра в сина на Франц Кригер, Стефан използва случая да си тръгне:

— И аз, майн фюрер, имам неугасима вяра във вас и винаги ще остана ваш верен ученик.

Изправи се, отдаде чест на диктатора, бръкна под ризата да натисне копчето на колана и каза:

— Сега трябва да се върна в бъдещето, защото имам, да свърша още една работа от ваше име.

— Ще вървиш? — попита Хитлер и се изправи зад писалището. — Мислех си, че сега вече ще останеш в своето време. Къде ще ходиш след като възстанови доброто си име пред мене?

— Струва ми се, че се досещам къде е отишъл изменникът Кокошка, в кое кътче на бъдещето се е скрил. Трябва да го намеря и да го доведа, защото може би Кокошка единствен знае имената на предателите в института и може да бъде принуден да ги издаде.

Бързо отдаде чест, натисна копчето и напусна бункера преди Хитлер да успее да му отговори.

Върна се в института вечерта на шестнадесети март, същата вечер, когато Кокошка бе тръгнал за планината Сан Бернардино по дирите му, за да не се завърне никога вече. С всички сили се беше постарал да уреди унищожаването на института и почти сигурно бе накарал Хитлер да не вярва на никаква информация оттам. Можеше да се чувства въодушевен, ако не беше тревогата за есесовската група, която явно дебнеше Лора в 1989 година.

Застана пред пулта за управление и програмира вратата с получените от компютъра цифри за последното пътуване във времето до края на живота си: в пустинята край Палм Спрингз, където Лора и Крис го чакаха сутринта на двадесет и пети януари 1989 година.

Още докато падаше на земята, Лора разбра, че някой от куршумите е засегнал гръбнака, защото не изпита никаква болка или каквото и да е друго усещане от шията надолу. Съдбата се бори да възстанови предопределения модел. Стрелбата секна.

Можеше да движи само главата и то колкото да се обърне и да види Крис, изправен пред „Бюика“ и парализиран от ужас така както тя се парализира от куршума в гръбначния стълб. Зад момчето, само на петнайсетина ярда на север бързо се приближаваше мъж със слънчеви очила, бяла риза, черни панталони и автомат в ръка.

— Крис! — изкрещя Лора пресипнало. — Бягай! Бягай!

Лицето му се сгърчи от неподправена скръб, сякаш разбираше, че я оставя да умре. После затича с всички сили, колкото му позволяваха крачетата, на изток през пустинята. Хитро съобрази, че не трябва да бяга по права линия, за да не го улучат така лесно. Лора видя убиеца да вдига автомата.

В главната лаборатория Стефан отвори вратичката, която закриваше автоматичното записващо устройство за пътуванията във времето.

Хартиената ролка с ширина два пръста показваше, че тази вечер вратата е използвана за пътуване до десети януари 1988 година, появяването на Хайнрих Кокошка в Сан Бернардино, когато уби Дани Пакард. На лентата бяха записани още осем пътувания до 6 000 000 000 година от н.е. — петимата мъже и трите вързопа с лабораторните животни. Бяха отбелязани също пътуванията на Стефан: до двадесети март 1944 година с географска ширина и дължина на противовъздушното подземие до парка Сейнт Джеймз в Лондон, до двадесет и първи март 1944 година с точните координати на Хитлеровия бункер и целта на пътуването, което току-що бе програмирал, но още не беше тръгнал — Палм Спрингз, двадесет и пети януари 1989 година. Откъсна лентата, пъхна уликите в джоба и превъртя чистата ролка. Беше вече нагласил часовниците на пулта да се изключат и да се върнат на нулата след преминаването му през вратата. Щяха да разберат, че някой е пипал записите, но щяха да го припишат на Кокошка и на останалите изменници като опит за заличаване на следите.

Затвори вратичката и пристегна раницата с книгите на Чърчил. Прехвърли автомата през рамо и взе пистолета със заглушител от лабораторния плот.

Хвърли бърз поглед из помещението да види дали не е останало нещо, което да издаде присъствието му тази вечер. Разпечатките от компютъра „Ай Би Ем“ бяха сгънати и прибрани обратно в джоба на джинсите. Бутилката от „Вексън“ отдавна бе заминала към бъдещето, в което слънцето беше загинало или загиваше. Доколкото виждаше, не беше пропуснал нищо.

Стъпи на вратата и се приближи до точката на пренасяне с повече надежди, отколкото си бе позволявал от много години. Беше успял да осигури разрушаването на института и поражението на нацистка Германия чрез поредица макиавелистки манипулации на времена и хора, защо тогава да не могат да се справят заедно с Лора с една-единствена група воъръжени есесовци някъде около Палм Спрингз през 1989 година.