Дийн Кунц - Светкавица

— В рапорта на полковник Кокошка е изложена съвсем друга версия. Според него той е стрелял при бягството ти през вратата след като ти си убил Пенловски и останалите.

— Ако това беше истина, майн фюрер, щях ли да се върна тук и да се опитвам да защитя името си? Ако бях предател, ако на бъдещето вярвах повече, отколкото на вас, нямаше ли да остана на сигурно място в онова бъдеще вместо да се връщам при вас?

— Наистина ли беше на сигурно място там, Стефане? — попита Хитлер и се усмихна лукаво. — Доколкото знам, по дирите ти в онова далечно време тръгнаха два гестаповски екипа и после една група от СС.

Стефан се сепна от споменаването на есесовската група, защото се сети, че това трябва да са хората, пристигнали в Палм Спрингз по-малко от час преди тръгването му, тези, които причиниха светкавицата в ясното небе над пустинята. Изведнъж се разтревожи за Лора и Крис, защото беше убеден, че СС са много по-предани и способни да убиват, отколкото Гестапо.

Разбираше също, че Хитлер не е информиран за превъзходството на една жена над стрелците от Гестапо. Фюрерът смяташе, че Стефан им се е противопоставил сам и не допускаше, че е бил в безсъзнание по време на схватките. Това добре се съчетаваше с лъжите, които възнамеряваше да изрече, затова каза:

— Майн фюрер, справих се с тези хора, които ме преследваха, да, и то напълно съзнателно, защото знаех, че са ви предали, че искат да ме убият, за да не се завърна и да не ви предупредя за диверсантското гнездо, което действаше и действа в института. Оттогава Кокошка е изчезнал — прав ли съм? Същото се е случило с още петима от института, доколкото разбрах. Те не вярваха в бъдещето на Райха, страхуваха се от скорошно разкриване на ролята им в убийствата на петнадесети март и са избягали в бъдещето, укрили са се в друга епоха. Стефан млъкна, за да може Хитлер да осмисли думите му.

Експлозиите отгоре заглъхнаха. Настъпи затишие след бомбардировката, а Хитлер през това време настойчиво го наблюдаваше. Изпитателният му поглед беше точно толкова пряк, колкото на Уинстън Чърчил, но сега липсваше откритата, пряма човешка оценка, така характерна за отношението на министър-председателя. Вместо това Хитлер преценяваше Стефан от позицията на самопровъзгласилото се божество, което търси у сътворените от него същества опасни мутации. Злонамерено беше това божество, то обичаше не своите създания, а само тяхното послушание. Най-сетне фюрерът проговори:

— Ако има предатели в института, какви са целите им?

— Да ви подведат — отговори Стефан. — Представят ви фалшива информация за бъдещето с надеждата да ви подтикнат към сериозни военни грешки. Казали са ви, че през последната година и половина от войната практически всички ваши военни решения ще се окажат погрешни, но това не е вярно. Така както стоят нещата в бъдещето, вие ще загубите войната със съвсем малка разлика в силите. Само няколко промени в стратегията ще ви донесат победа.

Лицето на Хитлер се изопна, очите се присвиха не заради подозренията към Стефан, а заради внезапна мнителност към всички онези хора от института, които му казваха, че в следващите няколко дни ще направи фатални военни грешки. Стефан идваше да възвърне вярата му в собствената непогрешимост, този луд човек просто изгаряше от нетърпение да повярва отново в своя гений.

— Няколко малки промени в стратегията? — попита Хитлер.

— И какви са те?

Стефан набързо обобщи шест военностратегически изменения, които, по негови думи, щели да се окажат решаващи за някои предстоящи ключови сражения. Всъщност промените нямаше да се отразят на крайния резултат и въпросните битки не представляваха първостепенни събития през остатъка от войната.

Но фюрерът искаше да вярва, че е бил по-скоро почти победител, отколкото победен. Сега се вкопчи в съветите на Стефан като чиста истина, защото те предполагаха смела стратегия, твърде сходна с онова, което самият диктатор би утвърдил. Фюрерът се изправи и възбудено закрачи из кабинета:

— Още от първите рапорти на института почувствах, че има нещо погрешно в бъдещето, което описват. Усещах, че не е възможно така блестящо да се справя дотук с войната и изведнъж да затъна в толкова дълга поредица грешки. О, да, сега преживяваме мрачен период, но той няма да трае дълго. Когато съюзниците предприемат дългоочакваното нахлуване в Европа, те ще се провалят, ние ще ги натикаме обратно в морето — Хитлер говореше почти шепнешком, но с хипнотизираща страст, така добре позната от речите му. — При неуспешния си десант те ще изчерпят по-голямата част от резервите си. Ще им се наложи да отстъпват на широк фронт, няма да могат да възвърнат силата си и да предприемат нова офанзива в продължение на месеци. Междувременно ние ще заздравим позициите си в Европа, ще победим руските варвари и ще сме по-силни от всякога! Той спря на място, примигна, сякаш излизаше от самовнушен транс и каза: