Дийн Кунц: Светкавица

— Използвал с колана без вратата? Възможно ли е това?

Стефан изрече отговора с пресъхнала от страх уста и все пак убедително:

— О, да, майн фюрер, много е лесно… да се пренастрои колана и да се използва не само като средство за прибиране до вратата, но и за свободно прескачане във времето. Имаме късмет, че това е възможно, защото в противен случай щеше да се наложи да използвам вратата, за да се добера дотук и щяха да ме възпрат евреите, които я контролират.

— Евреите? — сепна се Хитлер.

— Да. Конспирацията в института е организирана според мене от сътрудници с еврейска кръв, които са скрили своя произход.

Лицето на лудия се изопна още повече в пристъп на гняв.

— Евреи! Винаги все същият проблем! Навсякъде все същият проблем! Ето и сега, в института!

Като чу това изявление, Стефан разбра, че е върнал хода на историята към истинското и русло.

Съдбата се бори да възстанови предопределения модел.

Лора каза:

— Крис, май е по-добре да се скриеш под колата. Още не беше свършила изречението, когато въоръженият мъж на югозапад от нея напусна прикритието си и затича към едно дере под ъгъл спрямо нея и оскъдното скривалище зад една ниска дюна.

Лора скочи на крака, сигурна, че „Бюикът“ ще я предпази от мъжа в „Тойотата“ и откри огън. Първите десетина куршуми вдигнаха прах и парченца скала по петите на бягащия, но следващите го настигнаха и го удариха в краката. Той падна с вик и бе улучен още веднъж след като се просна на земята. Превъртя се два пъти и падна през ръба на дерето надолу към дъното на тридесет стъпки дълбочина.

При падането на въоръжения човек Лора пак чу автоматична стрелба, но не от „Тойотата“, а зад себе си. Още преди да се обърне към заплахата, няколко куршума я улучиха в гърба и я тласнаха напред, с лице върху твърдата скала.

— Евреи! — повтори Хитлер раздразнено. И после:

— Ами онова ядрено оръжие, за което казват, че ще ни донесе победа във войната?

— Още една лъжа, майн фюрер. В бъдещето са направени много опити за разработката му, но нито един не е бил успешен. Това е измислица на заговорниците пак с цел да отклонят ресурсите и енергията на Райха в погрешна посока.

Иззад стените се разнесе тътен, сякаш не се намираха под земята, а висяха високо в небето сред гръмотевична буря. Тежките рамки на картините се заблъскаха по бетона. Моливите заподскачаха в медния съд. Хитлер срещна погледа на Стефан и дълго го изучава. После каза:

— Предполагам, че ако не ми беше верен, щеше просто да дойдеш въоръжен и да ме убиеш в мига на пристигането.

Стефан беше премислил точно тази възможност, защото само убийството на Адолф Хитлер щеше да измие част от петното върху собствената му съвест. Но това щеше да е егоистично, защото с ликвидирането на фюрера можеше коренно да промени хода на историята и да изложи на огромен риск бъдещето такова, каквото го познаваше. Не забравяше, че неговото бъдеще е миналото на Лора: ако се намесеше значително в развоя на предопределените събития, можеше да промени нещата към по-лошо за света въобще и за Лора в частност. Какво щеше да стане, ако ликвидираше Хитлер сега и след завръщането си в 1989 година завареше света така коренно променен, че по някаква причина Лора изобщо не се беше раждала?

Искаше му се да убие тази змия в човешка кожа, но не смееше да поеме отговорността за световните последици. Здравият разум подсказваше, че от това може да се роди само един по-добър свят, но както знаеше, здравият разум и съдбата бяха взаимно изключващи се понятия.

— Да — отговори Стефан. — Ако бях предател, майн фюрер, щях да постъпя точно така. И се тревожа, че истинските предатели в института могат рано или късно да се сетят точно за този метод на убийство.

Хитлер пребледня.

— Утре ще закрия института. Вратата ще остане затворена, докато не се убедя, че личният състав е прочистен от предатели.

„Изтребителите на Чърчил могат да те смачкат“, помисли Стефан.

— Ще победим, Стефане и ще постигнем това като запазим вярата си в нашата велика съдба, а не като си играем на ясновидство. Ще победим, защото така е отредила съдбата.

— Това ни е писано — съгласи се Стефан. — Истината е на наша страна. — Най-после безумецът се усмихна. Обзет от сантименталност, която изглеждаше необичайна поради извънредно бързата смяна на настроението, Хитлер заговори за бащата на Стефан, Франц и първите дни в Мюнхен, тайните заседания в апартамента на Антон Дрекслер и откритите срещи в бирариите „Хофбройхаус“ и „Еберлброй“.