Дийн Кунц - Тик-так

Когато я достигна, тя вече се бе изправила сама.

— Хайде бързо да се махаме оттук.

Сега кърмата на яхтата гореше още по-ярко. Огънят бързо плъзваше напред, вече излизаха пламъци от прозорците на долните каюти.

Зловещ и смразяващ кръвта вой долетя изпод разпространяващите се пламъци. Можеше да е струяща навън пара или хидравлична течност, излизаща от спукана тръба… а можеше и да е викът на заклещения демон.

Цялата палуба беше наклонена три-четири градуса, тъй като яхтата се бе опряла на вълнолома. Дел и Томи се изкачиха по платформата, която бе изскочила от водата и се беше опряла в пешеходната алея.

Из къщите на доскоро спящото крайбрежие започнаха да примигват лампи.

Скути се поколеба при дупката в перилата, после скочи на бетонната повърхност от вътрешната страна на вълнолома.

Томи и Дел го последваха. Височината, от която трябваше да скочат, беше около три метра.

Кучето се затича по алеята, като че ли имаше точно определена цел.

Дел и Томи го последваха. Мъжът се обърна веднъж назад. Вече бе претръпнал от изключителните събития тази нощ, но въпреки това остана изумен от вида на огромната яхта, изправена върху вълнолома и надвиснала над пешеходната алея — приличаше на Ноевия ковчег, излязъл на брега след Великия потоп.

По близките прозорци бяха започнали да се появяват разтревожени лица, но нямаше още отворени врати и надигнали се в нощта уплашени гласове, когато Томи, Дел и кучето се добраха до най-близката уличка встрани то пешеходната алея. Отправиха се към центъра на острова.

От време навреме Томи хвърляше боязливо поглед през рамо, като всеки миг очакваше да зърне змиеокото чудовище, обвито в пламъци. Зад тях обаче нямаше никого.

Стотици къщи заобикаляха малките паркинги на остров Балбоа и тъй като местата в гаражите не достигаха, и двете страни на тесните улички бяха изпълнени с колите на местните жители и гостите. Дел имаше богат избор на коли за крадене. Вместо да се залови с някой буик или тойота обаче, тя избра червено като пожарна ферари.

Докато тя се любуваше на спортната кола, мъжът и кучето се бяха подслонили под големите клони на стар бор.

— Защо да не вземем този пикап? — Томи посочи колата, спряна пред ферарито.

— Пикапът не е лош, но не ми харесва. А ферарито е спортно.

— Но то струва колкото цяла къща — възрази Томи.

— Ни не го купуваме.

— Съвършено ясно ми е какво правим.

— Просто го вземаме назаем.

— Крадем го — поправи я той.

— Не. Само лошите хора крадат. Ние не сме лоши, ние сме от добрите. Значи, ние не крадем, а само го заемаме за временно ползване.

— Интересно дали такава защита ще мине пред някой калифорнийски съдебен състав — намръщи се той.

— Ти си отваряй очите, а аз ще проверя дали е отключено.

— Защо да не съсипем някоя по-евтина кола? — не се предаваше той.

— Кой е казал, че ще я съсипем?

— Ти никога не прощаваш на машинариите — напомни й той.

От далечния край на острова се чуха сирени от пожарна. Над силуетите на притиснатите една до друга къщи се извисяваше заревото на горящата яхта.

— Ти се оглеждай наоколо — повтори тя.

Улицата беше пуста.

Заедно със Скути тя слезе от тротоара и смело се приближи от лявата страна на ферарито. Опита вратата и тя се оказа незаключена.

— Какъв късмет — измърмори Томи.

Скути пръв влезе в колата.

Моторът на ферарито запали още преди Дел да се настани зад кормилото и да затвори вратата. Двигателят избуча мощно и сякаш колата бе готова да полети, ако Дел пожелае това.

— Справи се само за две секунди. Царица на престъпниците — промърмори на себе си Томи, докато отиваше към другата врата.

— Скути иска да седне отпред заедно с тебе.

— Голям сладур е.

Скути удобно се намести в скута на Томи, спусна задните си крака на седалката, а предните качи на таблото.

— Гушни го — заръча Дел, докато пускаше фаровете.

— Какво?

— Трябва да го държиш здраво, за да не изскочи през предното стъкло, ако се наложи да набия спирачките.

— А аз си мислех, че нямаш намерение да съсипваш колата — саркастично забеляза Томи.

— Човек никога не знае кога може да му се наложи да спре внезапно.

Томи хвана здраво лабрадора.

— Къде отиваме?

— В къщата на мама — отвърна Дел.

— Тя далече ли е?

— Най-много на петнайсет минути. А с тази хубавица може би ще стигнем за десет.

Скути обърна глава, срещна погледа на Томи, облиза го с влажен език от брадичката до челото, после отново и се обърна напред.