Дийн Кунц - Тик-так

Но опасността не беше отминала. Заплахата продължаваше да виси над тях. Томи нямаше никакво намерение да се отпуска. Нямаше да бъдат в безопасност до сутринта.

Ако и тогава нещата дойдеха на мястото си.

Върна се до площадката да прибере карабината и пълното с муниции яке. Ръцете му трепереха така силно, че на два пъти изпусна мосберга.

Яхтата вече се движеше така бързо, че пораждаше лек ветрец в иначе безветрената нощ.

Като носеше и двете оръжия заедно с якето, Томи се отдръпна по тясното дясно коридорче и бързо се изкачи по стълбите до горната палуба.

В предната част на горната палуба имаше закрепена масичка за хранене на открито, а зад нея огромна издигната платформа за слънчеви бани, която заемаше цялата кърма. От дясната страна покрити стълби водеха към долната палуба.

Скути бе застанал на платформата и се взираше в пяната, която оставаше зад кърмата на яхтата. Беше така погълнат от заниманието си, сякаш преследваше котка и дори не вдигна глава към Томи.

На горната палуба командната рубка имаше покрив и защитно стъкло и задният рул можеше да се използва само при хубаво време. Кабината беше покрита с тежко, изработено по поръчка покривало и Дел го беше разкопчала, за да се добере до таблото за управление.

Томи разбута веещите се половини и се озова в сумрачно помещение, осветено само от светлинките по контролното табло.

Дел седеше на капитанското място. Извърна глава от предното стъкло, осеяно с дъждовни капки, и подхвърли:

— Добре се справи.

— Не съм съвсем сигурен — притеснено отвърна той и остави оръжията до нея. После смъкна ципа на един от джобовете на якето. — То е още някъде там.

— Но ние сега сме по-бързи от него — движим се с висока скорост и сме в безопасност — увери го тя.

— Може би — кимна той, докато добавяше девет патрона в пълнителя на магнума, като с треперещи пръсти заместваше изстреляните патрони с нови. — За колко време ще стигнем пристанището?

Като направи бързо и умело десен завой, Дел обясни:

— В този момент достигам максималната скорост. Движим се доста бързо и ще трябва да понамаля, но ще ни трябват около две минути.

На различни места в центъра на обширното пристанище имаше постоянно закотвени лодки, чийто сивкави очертания изплуваха в мрака. Доколкото можеше да се види в дъжда, тяхната яхта беше единственият движещ се плавателен съд.

Дел продължи:

— Въпросът е, че когато стигнем остров Балбоа, трябва да потърся свободно място на пристана, а това може да отнеме още време. Слава Богу, нивото на водата е още високо, а нашата хубавица не гази надълбоко — няма да имаме проблем с акостирането.

Като зареждаше и двете оръжия, той полюбопитства:

— А как успя да запалиш двигателите без ключ?

— Свързах кабелите на запалването.

— Не ми се вярва.

— Намерих ключ.

— Глупости.

— Е — безгрижно махна с ръка тя, — трябва да избереш едното от двете обяснения и да се задоволиш с него.

От горната палуба долетя ожесточеният лай на Скути.

Стомахът на Томи нервно се сви, а сърцето му се изпълни с ужас.

— Господи, започна се отново!

Въоръжен с карабината и пистолета, той отново мина през найлоновото покривало и излезе в нощта и дъжда.

Скути все още стоеше на пост върху платформата за слънчеви бани и се взираше в разпенената диря на яхтата.

Остров Балбоа се приближаваше.

Томи бързо се изкачи на горната палуба и се озова при кучето.

Около платформата нямаше перила, а само ниска оградка и на Томи не му искаше да застане там и да се подложи на риска да падне в морето. Започна да пълзи по корем върху брезента, покриващ платформата, подмина кучето и също се вгледа в дирята.

В полумрака не се виждаше нищо необикновено.

— Какво има, приятелче?

Скути вдигна към него почти човешкия си поглед и изскимтя.

Томи виждаше добре пяната, но не можеше да види кърмата, която беше доста по-ниско от палубата. Като се издърпа напред и подаде гърди над оградката, Томи огледа задната, по-ниска част на яхтата.

Под него, зад покритата горна палуба, се намираше някакво сервизно помещение. По-голямата му част се закриваше от платформата за слънчеви бани, върху която Томи лежеше в момента и почти не се виждаше.

Под прикритието на нощта и дъжда, скрит зад платформата, дебелакът се бе изкатерил откъм пристанището и се бе заловил за перилата на сервизното помещение. Беше се скрил под покривалото му, преди Томи да почне за стреля.

Кучето побърза да се скрие в затворения люк непосредствено до платформата.