Дийн Кунц - Тик-так

Яхтата почти се беше измъкнала от мястото си и масленочерните вълни заливаха празнината, където допреди малко се намираше.

Като се хлъзгаше по мокрите дъски, чудовищното нещо достигна носа на кораба и бързо изтича встрани, като отчаяно се мъчеше да се залови за яхтата, преди да са се измъкнали.

Демонът сега беше съвсем близо и Томи успя да усети силата на лъчистите му зелени очи, толкова невероятни и застрашителни на лицето на дебелака, колкото бяха и на парцалената кукла.

Яхтата се изтегли напълно от леглото си заднишком, разбуни водата и я покри с гирлянди от фосфоресцираща пяна.

Нещото изтича до самия край на вълнолома тъкмо когато яхтата потегляше. Не спря, а прескочи двуметровото разстояние до корабчето, блъсна се под палубата на по-малко от метър от Томи и се вкопчи за перилата с две ръце.

Докато нещото се опитваше да се издърпа през перилата и да се покатери на палубата, Томи изстреля с карабината от упор един куршум в лицето му.

В блясъка от изстрела Томи видя как лицето на дебелака бе отхвърлено от ударната вълна и се намръщи от отвращение.

Но нещото не изпусна перилата на палубата. Мощният трясък от куршума би трябвало да го събори в морето, но непреклонното чудовище все още висеше при носа и се мъчеше да се покатери на предната палуба.

От отворената и разкъсана димяща плът, останала след изстрела, лъщящото бяло лице на дебелака като по чудо се появи отново — съвсем невредимо, с примигващи зелени змийски очи, блестящи и злобни.

Дебелите устни се разтвориха, останаха зяпнали за миг, а после нещото изкрещя на Томи. Пронизителният му глас не беше нито човешки, нито животински; беше по-скоро като остър електронен писък.

Като призова всичките си физически и психически сили и Божията помощ с молитва, Томи издърпа карабината, зареди отново и стреля два пъти един след друг — все от разстояние по-малко от метър.

Ръцете върху перилата вече не бяха човешки. Някаква метаморфоза ги бе превърнала в хитинови щипци с назъбени краища, вкопчени така силно в перилото, че неръждаемата стомана бе започнала да се огъва.

Томи продължи да зарежда и да дърпа спусъка, докато осъзна, че патроните бяха свършили.

Чудовището изкрещя отново и се издигна още по-високо на перилото, а през това време носът на вече обърнатата яхта се отдели от кея и се насочи към морето.

Томи пусна празната карабина, грабна магнума, но се подхлъзна и падна назад. Озова се по задник върху палубата, с крака, заклещени в отвора за котвата. Добре поне, че при падането не изпусна от влажните си ръце пистолета.

Змиеокият самарянин накрая успя да се прехвърли през перилото, изкрещя победоносно и се надвеси над Томи. Лицето беше кръгло като луна и мъртвешки бледо, разцепено от брадичката до челото, като че ли беше не обвивка на черепа, а опънатата кожица на кренвирш. Изпод отделните половини на разцепеното лице с побърканите зелени очи, изпъкнали от всяка страна, изведнъж се отвори процеп, от който изскочи гнусна маса от гърчещи се, разчленени, блестящо черни пипала, тънки като камшици, дълги повече от половин метър и мърдащи като мустаците на гладна сепия. В основата на гърчещите се пипала се образува смукало с тракащи зъби.

Томи започна да стреля в гнусното лице, без да брои изстрелите. Пистолетът подскачаше в ръцете му и откатът беше така силен, че сякаш разтърсваше костите му. От толкова близко разстояние не беше нужно да бъде първокласен стрелец като Дел — всеки изстрел попадаше в целта.

Съществото се разтърсваше от куршумите и отскачаше над перилата при всяко попадение. Размахваше безразборно щипци, като се мъчеше да се докопа до нещо и накрая едната успя здраво да стисне металната тръба. Тогава, след като и осмеят, и деветият изстрел попаднаха в целта, част от перилото се откърти с оглушителен трясък, а чудовището падна назад във водата.

Томи се добра до разкъсаното перило, подхлъзна се, едва не падна през процепа, хвана се здраво за стойката на котвата и огледа тъмната вода. Съществото беше изчезнало.

Не му се вярваше, че наистина го нямаше. Продължи да се взира в черните води, като очакваше нещото всеки миг да изплува.

Яхтата вече летеше на изток по канала, покрай завързаните лодки. За водите около пристанището важеше ограничение на скоростта, но Дел не се съобразяваше с него.

Томи огледа водите и от лявата страна на късата предна палуба, като се държеше здраво на перилата, но скоро мястото, където съществото бе изчезнало, остана зад гърба им и започна бързо да потъва в далечината.