Дийн Кунц - Тик-так

За да последва лабрадора, Томи трябваше да остави пистолета. Отвори люка, като държеше мосберга с една ръка.

В дъното на летите полупрозрачни стъпала имаше лампа, на чиято светлина се виждаше, че нещото-самарянин се изкачва нагоре. Змийските му очи проблясваха и то изкрещя към Томи.

Кота стисна пушката с две ръце, Томи изстреля целия пълнител в чудовището.

То се хвана за перилото и се задържа с усилие, но последните два куршума го накараха да се пусне и да се строполи по стълбите. После скочи на крака и се загуби в сервизното помещение.

Както и по-рано, изстрелите зашеметиха чудовището. Като съдеше по опита си обаче, Томи знаеше, че го е извадил от строя не за дълго. По стъпалата дори не беше капнала кръв. То изглежда поглъщаше изстрелите от упор, без да получи истински рани.

Като махна пушката, Томи вдигна 44-калибровия пистолет. Тринайсет куршума. Те можеха да стигнат, за да може да запрати звяра още два пъти по стълбите, но след това нямаше да остане време за презареждане.

До него изникна Дел. Беше бледа и още по-разтревожена отпреди.

— Дай ми пушката — настоятелно го помоли тя.

— Кой управлява кораба?

— Блокирах руля. Дай ми карабината и мини напред — по десните стълби до предната палуба.

— Какво смяташ да правиш? — упорстваше той, тъй като не му се искаше да й остави мосберга.

— Ще предизвикам пожар.

— Какво?

— Нали ти сам каза, че огънят му отвлича вниманието.

Той си припомни заклещения в горещия корвет дребосък, който бе изгубил всякакви усещания при вида на танцуващите пламъци.

— Как смяташ да направиш пожар?

— Имай ми доверие.

— Но…

Чудовището се беше съвзело и се появи при стълбите.

— Дай ми проклетата пушка! — озъби се тя и безцеремонно я изтръгна от ръцете му.

Карабината подскочи в ръцете й — един, два, три, четири пъти, — а ревът й, като топовен гърмеж, се отрази от стълбите.

Като пищеше, ревеше и пръскаше лиги, съществото отново се строполи върху пода на сервизното помещение.

Дел извика на Томи:

— Тръгвай, за Бога. Какво чакаш?

Той с препъвани пресече горната палуба и се отправи към десните стълби.

Зад гърба му се разнесоха нови изстрели. Чудовището този път явно се бе съвзело по-бързо отпреди.

Като хвана перилото, Томи се спусна по същите стъпала, по които преди малко се бе изкачил. В края им започваше тясно коридорче към носа, но нямаше изход към кърмата, така че нещото нямаше как да го достигне направо откъм сервизното помещение — освен ако не разбиеше огражденията на долната палуба, не разрушеше кабините и не посегнеше към него от някой строшен прозорец.

Отгоре се разнесе нов пушечен огън и резкият гърмеж отекна силно през черната вода. Все едно бе избухнала война на борда.

Томи достигна предната палуба, където само преди няколко минути се бе изправил срещу чудовището при първия му опит да се покатери на яхтата.

Остров Балбоа се надвеси над тях в нощта.

— Господи! — изстена Томи при мисълта за онова, което предстоеше да се случи.

Приближаваха се към сушата със значителна скорост, по права линия, като че ли ги направляваше лазерен лъч. При положение че и рулят, и двигателите бяха заключени, щяха да преминат между двата частни пристана и да се врежат във вълнолома, ограждащ целия остров.

Томи се обърна с намерение да се върне при руля и да накара Дел да промени курса, но се спря стреснат, когато забеляза, че задният край на яхтата вече гори. В нощта заиграха подскачащи оранжеви и сини пламъци. Блеснал от отразения огън, дъждът приличаше на поток от въглени, сриващ се от продъненото небе.

Скути се появи по десния коридор и също излезе на предната палуба.

Дел вървеше след лабрадора.

— Проклетото нещо е на стълбите и гори в екстаз, точно както ти каза. Просто да те побият тръпки.

— Как успя толкова бързо да подпалиш кораба? — изкрещя Томи, за да надвика звука от дъжда и рева на двигателите.

— Ами с нафта — също така високо извика тя.

— И къде намери нафта?

— На борда има поне два тона и половина.

— Но сигурно е в някакви резервоари.

— Е, вече не е.

— А освен това нафтата не гори така буйно.

— Затова добавих малко бензин.

— Какво?

— А може би напалм.

— Пак се шегуваш с мен! — ядоса се той.

— Иначе човек не може да се оправи с тебе.

— Мразя тия глупости.

— Стой си на палубата — нареди Дел.

— Това е направо лудост.

— Седни долу, хвани се за перилата!

— Държиш се като някоя луда вещица амазонка или нещо подобно.