Дийн Кунц - Тик-так

— Като млада е била балерина.

— Разбира се. Специалитетът на всички балерини е паленето на коли без контактен ключ.

— Не на всички — възрази тя.

— А след като е приключила с балета…

— … се е омъжила за баща ми.

— Той с какво се занимава?

След като отново погледна в огледалцето дали не ги преследват, Дел обясни:

— Сега татко учи ангелите да играят покер.

— Съжалявам, но отново не те разбирам.

— Той умря, когато бях на десет години.

Томи веднага съжали за насмешливия тон, с който беше задал въпроса. Почувства, че е бил груб и нетактичен. Веднага смекчи тона:

— Извинявам се. Било ти е тежко. Била си само на десет години.

— Мама го застреля.

Томи преглътна стреснато и смотолеви:

— Майка ти, балерината?

— Вече бивша балерина.

— И го е застреляла?

— Ами той я помоли.

Томи кимна, но се почувства ужасно глупаво от смяната на тона. Затова с удоволствие се върна към предишната насмешливост.

— Да бе, то се разбира от само себе си.

— Тя не можеше да му откаже.

— Това сигурно влиза в брачните задължения според вашата религия, нали? Да убиеш съпруга си, ако той самият те помоли?

— Той умираше от рак — безстрастно съобщи Дел.

Томи отново се стресна.

— Господи, ужасно съжалявам.

— Имаше рак на панкреаса в една от най-болезнените форми.

— Наистина много съжалявам.

Вече не се движеха в промишления район. Покрай широкия път бяха разположени търговски обекти: козметични салони, видеозали, магазини с намалени цени за електроника, мебели и стъклени изделия. С изключение на някои нощни заведения и кафенета, които работеха нонстоп, зад останалите витрини не се виждаха нито продавачи, нито клиенти.

Дел продължи да разказва.

— Когато болките му станаха тъй нетърпими, че вече не можеше да се съсредоточава в играта, татко реши, че му е време да си отиде от тоя свят. Обичаше картите и без тях не виждаше какъвто и да е смисъл в живота.

— Картите ли?

— Не ти ли казах — татко беше професионален покерджия.

— Не, каза ми само, че сега учел ангелите да играят покер.

— Е, защо би отишъл да играе с тях, ако не беше професионален покерджия?

— Ясно — съгласи се Томи, защото понякога проявяваше достатъчно разум, за да се признае за победен.

— Татко пътуваше из цялата страна, играеше с големи залози, в повечето случаи нелегално, макар че често му се случваше да играе и съвсем законно в Лас Вегас. Всъщност той на да пъти спечели Световното първенство по покер. Мама и аз го придружавахме навсякъде, така че на десетгодишна възраст вече бях разгледала повечето забележителности в Щатите поне по три пъти.

На Томи му се искаше да си държи устата затворена, но историята така го заинтригува, че не устоя на порива.

— Значи майка ти го застреля, а?

— Той беше в болница, при това доста зле, и знаеше, че няма да излезе оттам.

— И го е застреляла в самата болница, така ли?

— Поставила цевта на пистолета върху гърдите му, точно над сърцето, а татко й казал, че я обича повече, отколкото който и да било мъж някога е обичал жена си, тя му отвърнала, че също го обича и ще се видят отново на ония свят; дръпнала спусъка и той умрял мигновено.

Томи изпита известно отвращение от разказа й.

— Но ти самата не си била там, нали?

— Разбира се, че не, за Бога! Мама не е такъв човек. Тя никога не би ме подложила на такова ужасно изживяване.

— Извинявай. Не би трябвало…

— Тя ми разказа всичко, един час преди полицията да дойде вкъщи и да я арестува; тогава ми даде и пълнителя от пистолета, с който бе стреляла.

Дел бръкна в мократа си униформена блуза и измъкна златна верижка. Вместо украшение на нея беше закачена празна гилза.

— Когато държа това в ръка — обясни Дел, като стискаше гилзата, — усещам цялата любов — невероятната любов на двамата един към друг. Това не е ли най-романтичното нещо на света?

— Най-романтичното — примирено повтори Томи.

Дел въздъхна и скри отново украшението в блузата си.

— Ако не беше се разболял от рак, преди да навляза в пубертета, татко нямаше да умре.

Томи положи усилия да схване това, но накрая само смънка:

— Пубертетът ли?

— Но явно така ни било писано. Съдбата си е съдба, не можеш да я промениш — загадъчно приключи тя.

На половин пряка пред тях, в кроя на широката улица, една полицейска патрулна кола в момента излизаше от западното платно, за да спре на паркинга на денонощна закусвалня.

— Ченгета — кимна към колата Томи.