Дийн Кунц - Вуду

— Когато видиш децата си — мъртви, разкъсани, с извадени очи и изядени устни, с пръсти, изпохапани до кокал, помни, че би могъл да ги спасиш. Помни, че ти им написа смъртната присъда. Отговорен си за смъртта им точно колкото ако си ги видял да вървят по релсите и не си ги предупредил за приближаващия влак. Ти захвърли живота им, като че ли за тебе те са просто смет.

От Джак избликна водопад от думи преди и да усети, че е започнал да говори:

— Мръсен мазен копелдак, да не си посмял да ги докоснеш! Ти по-добре…

Лавел беше затворил.

— Кой… — започна Ребека.

— Лавел.

— Искаш да кажеш… че всичко това?

— Вече вярваш ли в черна магия? Магьосничество? Вуду?

— О, Боже.

— Аз със сигурност вече вярвам.

Тя огледа разрушената стая, като клатеше глава и напразно се опитваше да отрече пораженията пред очите й.

Джак си спомни за собственото си недоверие, когато Карвър Хамптън му бе казал за падащите шишета и черната змия. Сега недоверие нямаше. Само ужас.

Помисли си за отвратително обезобразените трупове, които бе видял сутринта и следобеда.

Сърцето му биеше лудо. Задъхваше се. Усещаше, че можеше да повърне.

Държеше телефона все още в ръка. Набра един номер.

— На кого звъниш? — попита Ребека.

— На Фей. Трябва бързо да изведе децата оттам.

— Но Лавел няма как да знае къде са.

— Той не е имало как да знае и къде съм аз. Не съм казвал на никого, че идвам при тебе. А не са ме проследили — сигурен съм. Не би могъл да знае къде съм и все пак знаеше. Така че сигурно знае и къде да намери децата. По дяволите, защо не звъни?

Той натисна вилката и набра отново номера на Фей. Този път запис от станцията му съобщи, че тя вече не е абонат. Не беше вярно, разбира се.

— Лавел е успял някак да обърка линията на Фей. — Той остави слушалката. — Трябва да отидем там веднага. Господи, трябва да изведем децата!

Ребека бе съблякла пеньоара си и навличаше дънки и пуловер, Вече бе наполовина облечена.

— Не се тревожи — посъветва го тя. — Всичко ще е наред.

Ще отидем при тях преди Лавел.

Но Джак имаше ужасното чувство, че вече са закъснели.

Седнал отново в тъмната си спалня, където през прозорците проникваше само фосфорната светлина от снежната буря, Лавел напрегна ума си и достигна психичните реки на злото, които кръстосваха нощния град.

Магьосническата му сила в момента бе не само отслабнала; беше напълно изтощена. Извикването на полтъргайст и задържането му под контрол — каквото току-що бе направил за демонстрацията пред Джак Досън — е един от най-изтощителните обреди на черната магия.

За нещастие полтъргайстът не можеше да се използва, за да бъдат унищожавани враговете. Полтъргайстите са просто дяволити — в най лошия случай непослушни — духове, но не са зли. Ако бокорът, който е успял да ги овладее, се опита да ги използва, за да убие някого, те биха могли да се освободят от магията му и да насочат енергията си срещу него.

Все пак, когато се използват само за да покажат каква е силата на бокора, полтъргайстите дават внушителни резултати. Скептиците стават вярващи. Смелите омекват. След като са били свидетели на работата на полтъргайстите, вече вярващите във вуду-то и в свръхестественото се довеждат до състояние на смирени послушници, уплашват се и стават покорни слуги, готови да изпълнят всичко, което бокорът поиска от тях.

Люлеещият се стол на Лавел проскърца в тихата стая.

Той се усмихваше и усмихваше в тъмнината.

Енергията на злото се стичаше от нощното небе.

Лавел, получателят, скоро преливаше от сила.

Въздъхна, защото бе подновен.

Не след дълго забавлението започваше.

Клането.

Пени седеше на леглото си и слушаше.

Звукът отново долетя. Стъргане, съскане. Тихо тупване, слабо изщракване, ново тупване. Далечен шум от тракане и разместване.

Беше далече, но се приближаваше.

Запали нощната си лампа. Малкият кръг светлина беше топъл и добре дошъл.

Дейви продължаваше да спи необезпокоен от особените звуци. Тя реши засега да го остави да си спи. Можеше да го събуди бързо, щом се наложи, а само с един вик би довела леля Фей и чичо Кийт.

Дрезгавият вик прозвуча отново — слаб, макар не колкото преди.

Пени стана от леглото и отиде до тоалетката, която лежеше в сенките, отвъд кръга светлина на нощната лампа. В стената над тоалетката, на около трийсет сантиметра под тавана имаше отвор за отоплението и климатичната инсталация. Тя наведе глава и се вслуша в потайните далечни звуци; сега се убеди, че идваха през шахтите в стените.