Дийн Кунц - Вуду

— Лавел — подхвърли Джак.

— Тогава не знаех името му. Докато опаковах стоката, която си бе поръчал, открих, че е бокор и отказах да му продам покупките. Той си е мислел, че аз съм като останалите търговци и съм готов да обслужа всекиго; вбеси се, когато му отказах. Накарах го да напусне магазина и си мислех, че с това случаят е приключил,

— Но не беше ли? — попита Джак.

— Не.

— Той се върна?

— Не.

— Какво стана тогава?

Хамптън излезе иззад щанда си. Отиде при рафтовете, където бяха наредени стотиците шишенца и Джак го последва.

Хамптън продължи с приглушен, уплашен глас:

— Два дена, след като отпратих Лавел, стоях сам в магазина, зад щанда, и си четях. Изведнъж всички шишенца от тези рафтове се срутиха на пода. Всички в един миг. Такъв трясък! Половината от тях се строшиха, съдържанието им се смеси и по този начин се изхаби. Изтичах да видя какво точно е станало, какво го е причинило и докато се приближавах, част от разлетите билки, прахове и стрити корени започнаха… ами, да се движат… да се сливат и да… оживяват. От сместа, образувана от няколко вещества, се издигна… черна змия, дълга около половин метър. Жълти очи. Зъби. Стрелкащ се език. Истинска като всяка змия, излюпена от яйцето на майка си.

Джак се вгледа в едрия човек и не беше сигурен какво да си мисли за него и за историята му. До този момент си бе мислил, че Карвър Хамптън вярва искрено, но е съвършено нормален човек и е не по-малко рационален от католиците или юдеите просто защото религията му е вуду. Едно нешо е обаче да вярваш в религиозните доктрини и във възможността да има вълшебства и чудеса, а съвсем друго е да твърдиш, че наистина си видял чудо. Хората, които се кълнат, че са били свидетели на чудеса, са истерици, фанатици или лъжци. Нали? От друга страна, ако наистина си вярващ — а Джак не беше неверник, — как би могъл да приемеш чудесата и окултното за възможни, без да приемеш поне някои от твърденията на онези, които твърдят, че са видели проявите на свръхестественото? Вярата ти би била безпредметна, ако не приемеш реалността на въздействието й в света. Не бе стигал до тези разсъждения преди и сега се взираше в Карвър Хамптън със смесени чувства — на съмнение и на предпазливо доверие.

Ребека би казала, че в момента се държи като прекалено толерантен човек.

Загледан в подредените на рафтовете шишета, Хамптън продължи:

— Змията запълзя към мене. Аз се отдръпнах в стаята. Нямаше къде да се скрия. Коленичих. Започнах да се моля. Молитвите ми явно са били подходящите за случая, защото се оказаха полезни. Или това… или Лавел всъщност не е искал змията да ме нарани. Навярно е искал само да ме предупреди да не му се бъркам, да ми удари плесница заради безцеремонния начин, по който го изгоних от магазина. Така или иначе, змията накрая се стопи сред билките, праховете и стритите корени, от които бе изникнала.

— Откъде знаете, че тъкмо Лавел е направил всичко това? — попита Джак.

— Телефонът иззвъня веднага след като змията… се стопи. Беше същият човек, онзи, на когото бях отказал стоката. Каза ми, че мое право си е да го обслужа или не и той не ме обвинявал за това. Но добави, че нямало да позволи на никого да го докосне, както съм направил аз. За отмъщение е разбил колекцията ми от билки и е призовал змията. Това ми каза. Само това ми каза. После затвори.

— Вие не споменахте, че всъщност наистина, физически сте го изхвърлили от магазина — спомни си Джак.

— Не съм. Само поставих длан върху ръката му и… как да кажа… го проводих навън. Твърдо, да, но без истинско насилие, без да го нараня. Но и това е било достатъчно да го разсърди, да го накара да потърси отмъщение.

— Това през септември ли беше?

— Да.

— И оттогава не е идвал?

— Не.

— Не се е обаждал?

— Не. А на мене ми трябваха почти три месеца, за да възстановя колекцията си от редки билки и прахове. Много от тях се намират толкова трудно. Не можете да си представите. Едва наскоро успях да възстановя напълно сбирката на рафтовете.

— Така че вие имате и свое основание да видите разобличаването на Лавел? — попита Джак.

— Напротив — поклати глава Хамптън.

— А?

— Не искам да имам нищо общо с това.

— Но…

— Повече не мога да ви помогна, господин лейтенант.

— Не разбирам.

— Би трябвало да ви е ясно. Ако ви помогна, Лавел ще изпрати нещо да ме преследва. Нещо по-лошо от змията. И този път няма да е само предупреждение. Не, този път със сигурност ще умра.

Джак виждаше, че Хамптън говори сериозно и е истински ужасен. Човекът вярваше в силата на вуду-то. Цял трепереше. Дори Ребека, ако го бе видяла сега, не би могла да твърди, че е шарлатанин. Той вярваше.