Дийн Кунц - Вуду

Вече беше при вратата, на прага.

А сега се озова в коридора.

Стоеше поне на три метра от вратата.

Сега го… нямаше.

Секундите отлитаха бавно като минути.

Какво беше това?

Не беше мишка. Нито сън.

Тогава какво?

Накрая Пени се изправи. Коленете й се огъваха.

Тръгна и с опипване откри нощната лампа на Дейви. Запали я и светлината огря спящото момче. Бързо обърна конусовидния абажур настрани от него.

Отиде до вратата, застана на прага и се заслуша. Тишина. Затвори вратата, като още трепереше. Бравата тихо щракна.

Целите й длани бяха потни. Избърса ги върху пижамата си.

След като светлината към леглото й вече бе достатъчна, тя се върна и погледна под него. Не откри нищо плашещо.

Взе си пластмасовата бухалка за бейзбол, която бе куха и много лека, предназначена бе за игра с дунапренена топка. Широкият й край, който бе хванат под леглото бе назъбен на трите места, за които е бил държан и стискан. Две от вдлъбнатините имаха по малка дупчица в средата си. Пластмасата е била пробита. Но… от какво? От нокти?

Пени се протегна под леглото достатъчно навътре, за да включи лампата си. После пресече стаята и изгаси светлината при Дейви.

Седна в края на леглото си, огледа затворената врата към коридора и накрая промълви:

— Е?

Какво беше това?

Колкото повече размишляваше, толкова по-малко действителен й се струваше случаят. Може би бухалката просто се е закачила някъде в пружината на леглото, а дупките по нея са направени от стърчащи бурми или пирони. Може би вратата към коридора се е отворила просто от течението.

Може би…

Накрая, обзета от любопитство, тя стана и отиде в коридора, запали лампите, убеди се, че е сама там и внимателно затвори вратата зад гърба си.

Тишина.

Вратата към стаята на баща й бе открехната, както винаги. Застана до нея, доближи ухо до процепа и се заслуша. Той хъркаше. Друго не се чуваше, нямаше непознато шумолене.

Отново си помисли дали да не събуди татко. Той беше детектив в полицията. Лейтенант Джак Досън. Имаше пистолет. Ако в апартамента имаше нещо, би могъл да го гръмне. От друга страна, ако го събудеше и не откриеха нищо, той би започнал да я закача и да й говори като на дете, Господи, дори по-лошо, като че ли е бебе. Тя се поколеба и въздъхна. Не. Не си струваше да рискува такова унижение.

С разтуптяно сърце се промъкна по коридора до входната врата и я провери. Беше добре заключена.

На стената до входната врата имаше закачалка. Тя откачи оттам един добре пристегнат чадър. Металният му край бе достатъчно заострен, за да послужи за оръжие.

С протегнат пред себе си чадър тя влезе в хола, запали всички лампи и прегледа навсякъде. Провери и в трапезарията и в малката L-образна кухня.

Нищо.

Освен прозореца.

Над умивалника кухненският прозорец бе отворен. През двайсет и пет сантиметровата пролука влизаше студен декемврийски въздух.

Пени бе сигурна, че не беше отворен, когато си лягаше. Ако татко го бе отворил, за да подиша чист въздух, би го затворил след това — с тези неща той внимаваше, защото винаги даваше пример на Дейви, а на Дейви му трябваше пример, защото не правеше почти нищо както следва.

Тя отнесе един кухненски стол до умивалника, качи се на него и отвори още прозореца, достатъчно за да се наведе и да погледне навън. Намръщи се, когато студеният въздух ощипа лицето й и навлезе неприятно под пижамата й. Светлината бе съвсем малко. Четири етажа под нея алеята бе невероятно тъмна в най-мрачните си участъци и пепелявосива в по-светлите. Единственият звук беше фученето на вятъра в бетонния каньон. Издуха няколко парчета хартия по тротоара долу, развя косата на Пени като знаме и отнесе облачетата от дъха й. Иначе нищо не се движеше.

По-надолу по сградата, близо до прозореца на спалнята, към алеята се спускаше аварийната пожарна стълба. Но тук, при кухнята, нямаше аварийна стълба, нито корниз; възможният крадец не би могъл да достигне прозореца — нямаше на какво да стъпи или да се задържи, за да влезе.

А така или иначе не беше крадец. Крадците не са толкова дребни, че да успеят да се скрият под леглото на млада госпожица

Затвори прозореца и остави стола на мястото му. Върна чадъра на мястото му на закачалката в коридора, макар че с известно нежелание се раздели с това оръжие. Не пожела да погледне в тъмнината след себе си, когато изгаси лампите. Върна се в стаята си, нагласи се в леглото и дръпна завивките.

Дейви все още спеше дълбоко.