Ерик Лустбадер - Черният кинжал (Част I)

— Но тя може да се осъществи само защото държим нещата под контрол и разчитаме на собствени сили в Япония — изтъкна Йошида. — Знаеш ли, може би старецът нещо бърка… Казвам може би… Ще се съгласиш, че подобно нещо не е изключено за човек на неговите години. Имам предвид случая с Матсън. Защо баща ти настоява да използваме за заместник на Моравия именно него? И то при положение, че аз разполагам с отлично подготвен агент в Токио. От тоя Матсън направо тръпки ме побиват. Той е вълк единак, при това пълен аматьор. Сигурен ли е някой, че ще бъде дисциплиниран? Бъди честен и кажи дали му вярваш… — Йошида поклати глава: — Той е главният дестабилизиращ фактор в операцията. Защо трябва да включваме в нея един толкова опасен човек?

— Вече разговаряхме по този въпрос — изръмжа Хам. — Матсън е професионален детектив и само той може да се оправи в бъркотията, оставена от Моравия. Според мен баща ми е разбрал, че включването на Моравия беше грешка. Той е убеден, че само Матсън притежава достатъчно качества, за да проникне в „Забранените мечти“ и тайната организация на Наохару Нишитцу. А от това, което прочетох в досието му, аз също съм склонен да мисля така… Все пак твоето възражение ще бъде взето под внимание, Йош.

— Това не е възражение — отвърна Йошида и замълча. Изчака веждите на Хам да се повдигнат в знак на нетърпение и едва тогава добави: — И това, подобно на лошия дъх и кървящите венци, също е признак за някакво заболяване. При това заболяване, което трябва да бъде моментално излекувано, иначе цялата операция ще бъде заплашена от провал.

Улф с изненада откри, че в болничната стая го очаква Стийви Пауърс, сестрата на Аманда. Пак тя беше осигурила присъствието на най-добрия неврохирург на вашингтонската болница „Уолтър Рийд“ по време на тричасовата операция, от която току-що излизаше. Беше пожелала да се увери, че дълбоките прорезни рани на лявото бедро и лявата му ръка няма да донесат усложнения. По щастливо стечение на обстоятелствата полетът му през капандурата беше свършил върху огромна старомодна спалня с дебели матраци и купища непотребни дрехи отгоре, които смекчиха значително силата на удара.

— Прекарваш голяма част от времето си тук — каза на Стийви той. — Какво стана с пациентите ти?

— Взех си малко отпуска — направи опит да се усмихне тя. Кройката на костюмчето й от Карл Лагерфелд подчертаваше пищните форми на тялото й по наистина безукорен начин. — В сегашното си състояние едва ли бих могла да се занимавам с психическите проблеми на другите… Мортън не одобрява това, разбира се. Според него трябва да потъна в работа до гуша, но аз си знам по-добре… — Улф тъкмо започна да мисли, че това е част от играта на професионалния психотерапевт, когато на лицето й се появи тъжна усмивка, а думите й прозвучаха безкрайно топло и искрено: — Както и да е… Харесва ми да съм тук, при теб… Така се чувствам най-близо до Аманда…

Думите й, кой знае защо, предизвикаха обратен ефект в душата на Улф. За пръв път усети тежестта на самотата, часовете и дните в болницата наистина му се сториха непоносими. Посетиха го всичките му подчинени, водени, разбира се, от Боби Конърс. Единствен Ричардс Кавалера не се появи. Улф попита за него и лицето на Боби изведнъж потъмня.

— Виж какво — рече, — всички знаем за сбиването ви…

— Не беше сбиване — раздразнено отвърна Улф. — Просто бяхме на различни мнения…

— Добре, нека да говорим за нещо друго — тръсна глава Конърс. — Старши патологът каза да ти предам, че в началото на другата седмица може би ще има нещо за теб…

— Добре, добре — нетърпеливо го прекъсна Улф. — Кажи сега какво става.

Боби изглеждаше истински притеснен.

— Лейтенанте, говори се, че здравата си натиснал Кавалера…

Нещо в гласа му накара Улф да вдигне глава:

— И?

— Че искаш да го прогониш от „Прилепите“ защото е черен…

— Глупости!

— Знам — кимна Боби. — Но Бретхард едва ли ще е на същото мнение…

— Господи, какъв глупак! — гневно възкликна Улф. Но Бретхард съвсем не беше глупак и той отлично го знаеше.

— Имало е много свидетели, лейтенанте — добави Боби. — А Бретхард не е пропуснал да ги обработи един по един…

— По-добре да обработи Кавалера! — изръмжа Улф. — Нещата бяха между нас двамата!

Боби стана от стола и пристъпи към мръсния прозорец.

— Кавалера и зъб не обелва за инцидента. Само каза, че няма никакво намерение да напуска „Прилепите“.

— Искаш да кажеш, че оставя тази идиотска расистка версия сама да набере сила?