Ерик Лустбадер - Черният кинжал (Част I)

Побутна госпожа Симънс към вратата, промърморвайки любезни и едновременно с това хладни прощални слова.

Секунда по-късно в офиса се появи Джейсън Йошида.

— Това какво беше? — затръшна вратата зад гърба си той. — Общественополезна дейност или бизнес?

— За японец си страшно циничен, знаеш… — въздъхна Хам.

— Бях японец, сега вече съм американец.

— Извинявай — вдигна ръка Хам и се отпусна зад бюрото си. — Във всеки случай си едно цинично копеле и нищо повече!

— От града е — отвърна с непроницаемо лице Йошида. — Във въздуха му има нещо много особено…

— Може и да е във водата — изръмжа Хам. — Във всеки случай хлапето на Симънс е далеч по-свястно от родителите си и положително ще стане достоен човек…

— В замяна на това, ако се наложи, ние ще можем да разчитаме на баща му — подхвърли Йошида.

— Ще се наложи, разбира се — каза Хам. — Законопроектът, предложен от Комисията по международна търговия, ще бъде внесен в пленарната зала всеки момент. Драстичното съкращение на вноса, което се предвижда в него, положително ще предизвика ответната реакция на Япония. На практика това ще означава икономическа война — нещо, за което синдикалните лидери мечтаят от години! И какво мислиш, че ще стане, когато започнат да излизат от строя най-сложните и мощни компютърни системи на правителството, включително и тези, на които разчитаме за отбраната? Ще търсим под дърво и камък чиповете, които се произвеждат само в Япония!

— Ще се погрижим да не стигаме чак до там — поклати глава Йошида.

— Тъй, тъй — промърмори Хам, кръстоса ръце на тила и загледа действията на чернокожия градинар зад прозореца. Изпита остро чувство на завист от непосредствените му контакти с природата. — Но има опасност и да закъснеем… Чу ли за сенатора Дъркинг? Тази сутрин го открили умрял в леглото. Поредицата от смъртни случаи на сенатори, всички до един от лобито на Торнбърг, започва да става обезпокоително стабилна…

— Според патологичните заключения всички са в резултат на нещастни случаи или естествени причини — добави Йошида. — Което означава, че не можем да разчитаме на помощ от страна на полицията.

— Естествено — кимна Хам. — Не е работа на полицията да разглежда случаите в политическа светлина. Но ние знаем, че всички мъртви сенатори бяха против законопроекта. А кой идва на тяхно място? Според моята информация това са все хора на профсъюзите, които положително ще гласуват „за“…

Йошида направи малка пауза, после смени темата.

— Уредих връщането на Шипли на старата му длъжност в Министерството на отбраната — рече. — Но трябва да помислим и за някакво повишение… Справи се изключително добре със задачата да бутне Улф Матсън в пропастта, зейнала след смъртта на Моравия.

Очите на Хам гледаха как над розовите храсти ляга дълбока сянка и зеленикавите им стебла стават черни.

— Разбира се, защо не — промърмори той. — Ще помисля за нещо подходящо.

Усетил нещо особено в интонацията на Йошида, Хам рязко се завъртя заедно със стола си.

— Я кажи какво те човърка отвътре!

— Не съм много сигурен — поклати глава Йошида. — Но имам чувството, че нещо не е наред. Отначало бях сигурен, че баща ти е планирал всичко до последния детайл. Но после започнаха да мрат сенатори, някой видя сметката на Лорънс Моравия, а баща ти настоява да натикаме в миша дупка онова ченге Матсън… На практика обаче не знаем дори дали Моравия е проговорил, преди да умре…

— Това няма значение — отвърна Хам. — Нали използвахме Шипли като предпазна стена? Моравия не се е срещал нито с нас, нито с някой от твоите информатори, положително няма представа за нашето участие в операцията.

С характерната си праволинейност Йошида подмина тези думи без коментар и невъзмутимо продължи да развива тезата си:

— Заложихме Шипли на правилното място, той направи необходимото, за да ангажира Матсън. Дотук всичко е в строго съответствие със заповедите на баща ти. Същевременно ние правим всичко необходимо да държим Матсън под око, за да сме сигурни, че ще потъне в същата яма, която вече беше погълнала Моравия. В резултат получаваме желанието му на всяка цена да се докопа до някаква зашеметяваща японска художничка, вероятно защото й е харесал задника. След което някой го хвърля през капандурата на един безличен нюйоркски жилищен блок…

— Виж какво, Йош — въздъхна Хам, без да обръща внимание на тирадата на японеца, — такъв беше планът на баща ми и доколкото разбирам, той все още е в ход. Предстои ни японската част от операцията.