Ерик Лустбадер - Черният кинжал (Част I)

— Такъв ли ти изглеждам?

Тя се засмя и нежно го прегърна.

— Наистина си железен. Но и ти си човек от плът и кръв, малко почивка ще ти бъде от полза… — Ръката й се плъзна към слабините му: — Да не говорим, че ще ти оправи и настроението… — Той набъбна между пръстите й и тя отново се засмя: — Ето го и доказателството. Гледа ме право в очите!

Върнън Харисън, главен патолог на Ню Йорк, беше висок и кльощав мъж с приведени рамене и обидено лице на куче от породата басет. Носеше очила с голям диоптър и с това, по мнението на Улф, се изчерпваха всичките му недостатъци. Беше човек, който успяваше да запази спокойната си и трезва разсъдливост в обстановка на почти истеричен хаос — едно съвсем нормално състояние за всички обществени учреждения на задъхващата се метрополия.

Намираха се в приземието на сградата, разположена на ъгъла на Първо авеню и Тринадесета улица, в която се помещаваше Съдебна медицина. Стаичката беше малка, редом с просторния хладилник, в който се съхраняваха труповете на градските мъртъвци. Наближаваше три следобед, от сутринта насам Улф беше потънал в рапорти. Не научи нищо особено от екипа, извършил оглед в кабинета и жилището на Моравия, заключението на балистичните експерти все още не беше окончателно. Тук го чакаше бележка от директора на полицията Бретхард, който заплашително му напомняше, че не се е отказал от вътрешното разследване по убийството на Джуниър Руиз и настояваше Улф да му предостави всички необходими улики и доказателства. Майстор е на заплахите тоя тип, въздъхна в себе си Улф.

— Успя ли да хвърлиш едно око на онзи трафикант на наркотици Аркильо? — попита.

— Грозна работа — изръмжа Харисън. — Сякаш някой побъркан го е пържил с ацетиленова горелка! — сви рамене и добави: — Но, както казват римляните, „който живее на ръба на бръснача, трябва да очаква и да се пореже“…

Остави електрическия трион за разрязване на кости върху масата. Въздухът тежеше от миризмата на човешка плът.

— Значи горелката му е видяла сметката, така ли?

— Така изглежда — промърмори Харисън и се зае да подрежда инструментите си. — Някой хубавичко е подредил и дясната му ръка…

— Аз бях.

— Е, тогава можеш да драснеш една чертичка повече на дъската…

Улф въздъхна с облекчение. Беше добре, че главният патолог не намира нищо особено в смъртта на Аркильо.

— Какво ще кажеш за Моравия?

— Е, тук вече си се погрижил да ми създадеш работа — промърмори Харисън и дръпна почернялата кожа върху зейналата дупка в гърдите на Джуниър Руиз. — Честно ще ти призная, че не зная какво да кажа. — Пръстите му завъртяха никелираните инструменти, изведнъж заприлича на барабанчик в челото на тържествен парад. — От тоя случай ще ме заболи глава. Направих кръвна проба, всички възможни токсикологични тестове, за които пише по книгите. И нищо — бяла стена… — Улф отдавна беше забелязал, че Харисън прибягва до какви ли не словосъчетания, които говореха за интереса му към жаргона в различните части на огромния град.

— Обърна ли внимание на ружа по бузите му?

— Нищо особено. Първокласна стока, вероятно закупена в скъп бутик — вдигна глава и се взря в лицето на Улф през очилата си. — Няма никакви екзотични отрови, ако това имаш предвид…

— Просто ми трябват отговори — въздъхна Улф. — При това спешно…

— Madre de Dios! — недоволно промърмори Харисън. — Тичам толкова бързо, колкото ме държат краката! — очите му се насочиха към зейналия гръден кош на Руиз: Докато тоя приятел тук е различен… Няма да ми създава проблеми. Някой го е гръмнал от упор с два куршума тридесет и осми калибър, които са отнесли белия дроб и сърцето му…

Улф насочи поглед към жълтеникавото, покрито с кървави драскотини тяло, което доскоро беше подслонявало веселата душа на Джуниър Руиз, и сърцето му се сви.

— Да се върнем на Моравия — въздъхна той. — Някакви следи от наркотици?

— Добър въпрос — кимна патологът и започна да шие гърдите на трупа с дебел восъчен конец. — Гръмнали са го, докато е бил задръстен от кокаин, в това няма никакво съмнение. Дали е бил наркоман с навици? Не. Дали е вземал от време на време?

Улф изчака, докато Харисън продиктува заключенията си пред стоманения микрофон, единственото му желание през това време беше чаршафът час по-скоро да покрие трупа на Руиз.

— И тъй, какво е причинило смъртта на Моравия? — попита най-сетне той.

— Въпрос за един милион долара — промърмори Харисън. — Ще ти кажа какво НЕ Е ПРИЧИНИЛО смъртта му. В момента на изстрелите вече е бил мъртъв. Кокаинът обаче е бил съвсем нормален, в него е липсвала съставката О. Д., която в някои случаи може да доведе до смърт… — Най-накрая дръпна чаршафа над главата на Джуниър Руиз и се извърна към Улф: