Ерик Лустбадер - Черният кинжал (Част II)

— Не успях да разбера какво ми липсва от мозайката, но заслугата е изцяло твоя. Лесно беше да ме убедиш, че вътре в „Черният кинжал“ се води борба за надмощие, нали така? Ти представляваш добрите, докато Сума е пратеник на лошите. Нищо подобно! След като онази нощ бях в твоя апартамент на Шеста улица, аз си направих труда да те проследя. Видях те да се качваш в катафалката. Кой беше зад волана, Шика? Не е нужно да отговаряш, вече зная… Беше Сума. Вие двамата не сте врагове, не работите за различни каузи…

— Улф, не съм те излъгала за борбата в „Тошин Куро Косай“!

— Млъкни! — изръмжа той. — Нима мислиш, че все още мога да ти вярвам?

— Признавам, че съм те лъгала, но сега…

Тя изведнъж млъкна, шокирана от това, което усети. Връхлетя я внезапно, без предупреждение. Силата на яростта му, увеличена стократно от „макура но хирума“, се стовари върху нея като гръм. Тялото й отлетя назад и се блъсна в стъкления шкаф. Свещената маймуна вътре опасно се разклати.

— Прекратете това! — обади се разтревожено Минако. — Веднага го прекратете!

Смаян от това, което беше направил, зашеметен от силата на собствената си психика, Улф мълчеше и гледаше.

Шика се отпусна на колене. Не беше имала време да реагира. Сега го имаше, но отказа да се възползва от него. Свела глава към гърдите си, тя сякаш ридаеше. Миг по-късно се изправи и, без да погледне майка си или Улф, затича надолу по каменните стъпала. След това изчезна в кипежа на Токио.

Притиснал до себе си трупа на Марион Стар Сейнт Джеймс, Йошида усети студенината му и затвори очи. Чуваше единствено ударите на сърцето си, чакаше.

Така изминаха няколко безкрайно дълги секунди. После се отдръпна, преметна тялото през рамо и внимателно отвори вратата. Коридорът беше пуст. До слуха му достигна разпален спор. Отпуснати след обилния обяд и съответното количество „Джони Уокър“ — черен етикет, хората от персонала на заведението обсъждаха дали да приемат увеличения наем на собственика, или да си търсят ново помещение. Йошида внимателно прекоси коридора, отвори черния вход и отново се огледа. Задната уличка беше безлюдна. Отвори капака на голямата кофа за боклук, пусна вътре безжизненото тяло на Марион и набързо го покри с отпадъци.

Петнадесет минути по-късно отново беше във фоайето на „Фор Сийзънс“. Пристъпи към автоматите до стената и набра номера на Хам.

— Лоши новини — рече. — Марион Стар Сейнт Джеймс е мъртва.

Отвърна му мълчание и той разтревожено се запита какво ли минава през главата на Хам.

— Какво се е случило? — най-сетне попита Хам, в гласа му се долавяше несигурност.

— Неизбежното — прошепна Йошида, притиснал устни до мембраната.

— Господи Исусе! — възкликна Хам. — Каква жена беше тя! — после, след успешен опит да се вземе в ръце, добави: — В нейния бизнес врагове се създават много лесно!

— Или пък е знаела твърде много — вметна Йошида, направи кратка пауза и попита: — Не мислиш ли, че смъртта й е свързана с това, което ти разказа за стареца и клиниката „Грийн Бранчиз“?

Хам не отговори, това не беше и нужно.

Много скоро Улф усети липсата на Шика. Остро и с отчаяние — както излизащ от упойка пациент усеща липсата на отрязания си крайник. Неестествената тишина в храма вече не му се струваше спокойна. Сърцето го болеше. Не можеше да разбере защо страда за човек, който на всяка крачка го беше мамил.

— Грешката е изцяло моя — горчиво промълви Минако. — Не биваше да настоявам за тази среща. Но времето ни изтича… Току-що се връщам от погребението на зет си, който, меко казано, почина твърде преждевременно…

Над главата й се поклащаха първите цветчета на сливово дръвче — нежни и невероятно свежи. Полъхна ветрец, Минако потръпна и придърпа полите на дългото си палто.

Улф внимателно я наблюдаваше, опитваше се да я приеме като майка на жената, която разби живота му. Имаше странното усещане, че всичко наоколо — дори цветовете по клоните на дърветата — е нещо, което тя е организирала…

Беше твърдо решен да не се поддава на уловките й.

— Какво искаше от нас тогава, в джунглата? — хладно попита той.

— Нещо бъркаш — спокойно отвърна тя. — Не аз, а вие с Торнбърг искахте нещо от мен… Той беше много увлечен в опитите си да забави процеса на стареене…

— А какво ще кажеш за твоите опити?

Тя само го погледна.

— Между теб и Торнбърг няма кой знае каква разлика — горчиво добави Улф.

Ударът попадна точно в целта. Минако потръпна, очите й пламнаха.