Ерик Лустбадер - Черният кинжал (Част II)

— Но аз я чух… аз я усетих — възкликна той. — Тя е свързана със Сума!

— О, Сума… — въздъхна Минако и бавно започна да се отдалечава от разцъфналите дръвчета. Спря се едва когато стигна рамката на входа, Улф изведнъж изпита чувството, че е неразделна част от този величествен храм. Не като богомолец, а като свещенослужител… Бавно се насочи към нея, обърнал гръб на множеството, изсипало се в дъното на покрития с чакъл двор. Свещените маймуни му се хилеха, сякаш знаеха някаква тайна, която пряко го засята.

Минако го изчака да се приближи и тихо започна:

— Някога Сума и Шика бяха любовници. В качеството си на телохранител на Достопочтената майка Шика имаше възможност да поддържа контакт с този убиец, който винаги е на нейно разположение. Но дори да нямаше тази възможност, аз имам чувството, че Достопочтената майка щеше да й я осигури. Защото изпитва перверзно удоволствие да вижда дъщеря ми с това… с това същество, което сама е създала… — дланите й развълнувано се опряха една в друга: — Убедена съм, че тя иска да корумпира Шика, да я отдалечи от мен…

— Това, че са се срещали, все още не означава, че са спали заедно — изтъкна Улф.

— Така ли? — склони глава Минако. — Ти нищо не знаеш за способностите на Достопочтената майка. А те са големи…

— Казваш, че Шика и Сума са били любовници — внимателно я изгледа Улф. — Какво ги свързва сега?

Минако отново потръпна.

— Трябва да разбереш на каква опасност сме изложени двете с Шика. Ние сме длъжни да бъдем безкрайно убедителни. Достопочтената майка и обкръжението й нито за миг не трябва да подозират, че планираме нейното детрониране. Ето това я свързва със Сума! Опитва се да го убеди, че все още сме лоялни!

Улф се питаше дали може да й вярва. Все още нямаше основателни причини да го стори. Беше го примамила тук с единствената цел да го хвърли срещу враговете си в „Черният кинжал“. Но постигна това с дълга серия от лъжи и измами. Господи, на кого може да се довери? Не на Шипли, който се беше опитал да го ликвидира, още по-малко на Торнбърг Конрад III, за когото вероятно работи този държавен служител. Дали е луда Достопочтената майка, или луди са всички останали? Улф се чувстваше като плъх, попаднал в капан, изход не виждаше никъде. От което следваше, че трябва да го изработи сам…

Трябваше да уточни отношението си към Шика, това му беше напълно ясно. Тази жена го привличаше толкова силно, че в нейна компания приличаше на слепец. Любов ли е това? Или нещо напълно различно?

— Знаеше ли, че притежавам „макура но хирума“? — попита след известно време той.

— Не — поклати глава Минако. — Съвсем наскоро го научих. За мен ти беше мъжът без лице , не усещах никакво излъчване от тялото ти. Сякаш изобщо не съществуваше. После ми хрумна нещо. Поставих един малък капан на Торнбърг. Казах му, че ще получи тайната срещу процеса на стареене, ако те застреля…

— Какво?!

Минако се усмихна за пръв път, след като Шика си тръгна.

— Капан беше, нали ти казах? Но той ме изненада, защото отказа. Подобно поведение не съответстваше на прозрението ми за бъдещето. Каква беше причината? Години по-късно проумях, че той е видял нещо в теб… Нещо, което аз съм пропуснала от чиста арогантност. Усетил е, че си специален. Нищо конкретно, разбира се. Но беше уверен, че нищо лошо не може да му се случи, докато си край него.

— И ни пусна да си отидем, така ли?

— Да.

— Предполагам, че би трябвало да благодаря и на двама ви, но при сегашните обстоятелства едва ли ще го сторя…

На улицата в подножието на храма прогърмя мотоциклет, ехото сякаш още повече подчерта тишината, която цареше тук.

— Труден човек си — усмихна се Минако. — Такива като теб в Япония ги наричаме „коха“. Мисля, че Шика е била обречена да се влюби в теб.

— Но тя…

— Поговори с нея — прекъсна го Минако. — Не вярваш на това, което ти казвам аз… Пък и нямаш причини да го сториш.

— Ако тя иска да говори с мен — със съмнение поклати глава той.

— Ще намериш подходящите думи — увери го Минако. — Действително й причини болка, но и тя изпитва чувство на вина, че те е мамила…

— Първо трябва да я открия.

— Няма да ти е трудно, защото е у дома. Ще ти начертая пътя, по който да стигнеш до там.

— Ти няма ли да дойдеш?

— По-късно — поклати глава тя. — Имам среща с Достопочтената майка, която не смея да пренебрегна. Положението е такова, че и най-малката грешка може да се окаже фатална.

— Значи нещата ще се решават между нея и теб, така ли? — попита Улф.