Ерик Лустбадер - Черният кинжал (Част II)

Удвои усилията си и най-сетне стигна до затрупаното тяло на Улф. Със смайване установи, че макар и в безсъзнание, той продължаваше да поддържа крепостта от психическа енергия около себе си. Използвайки цялата сила и всичките си способности, тя успя да го измъкне от коварния капан на Достопочтената майка. Междувременно зърна сгърчения труп на Сума в противоположния ъгъл на помещението, в душата й потрепна облекчение.

Донесе го тук, в склада-лаборатория на Южи, просто защото това беше единственото безопасно място. Не успя да види майка си в близост до „Забранените мечти“, а и не си направи труда да я търси. Във всеки случай връщането на Улф в къщата на Минако беше изключено, особено след последния разговор между майка и дъщеря…

Потънала в опитите си да открие признаци на живот в безжизненото тяло, Шика се стараеше да не мисли за ужасните последици от този разговор. Пусна в действие пипалата на своята „макура но хирума“, опитвайки се да проникне под дълбоката кома. Стори го многократно, но резултат нямаше. Всички пътеки към съзнанието на Улф бяха блокирани.

— Не зная какво му е сторила Достопочтената майка, но той умира! — прошепна тя и вдигна глава към Южи.

— Опасността се крие в живота, а не в смъртта — обади се Оракула.

Южи не обърна внимание на машината и притеснено попита:

— Можем ли да го спасим?

— Да — отговори Оракула. — Той е медиумът.

— Какво означава това? — извърна се към машината Шика.

— Не му обръщай внимание — горчиво поклати глава Южи. — Нещо му става и е започнал да полудява…

— Глупости — отвърна Шика. — Машините не могат да полудяват.

— Не познаваш Оракула.

— Какво си му направил? Лицето му е почти човешко…

Южи въздъхна и й разказа как Хана се беше включила в Оракула и какво стана след това.

— Не съм го споменавал на никого — разрида се открито той. — Просто защото не зная как всъщност да го обясня… Но ти ще ме разбереш. Ти знаеш колко нещастна се чувстваше Хана. Защото и тя като теб не понасяше това, в което я беше превърнала „макура но хирума“.

Шика помълча няколко секунди, после попита: — Къде е тялото й?

— Изпълних желанието на Оракула… всъщност на Хана… Намира се на дъното на река Сумида…

— Не!

Едва ли сега беше най-подходящият момент да потъне в спомени за приятните мигове, които беше изживяла с природената си сестра, но те просто връхлетяха в съзнанието й. Мисълта, че Хана вече я няма, й се стори напълно непоносима. По бузите й се затъркаляха горещи сълзи. Една част от съзнанието й искаше да прегърне Южи и да споделят общата си мъка, но традицията на възпитанието я възпираше от проявата на подобна интимност. За нея и двамата трябва да са мъртвопияни.

— О, Хана!

Улф умира , пропищя съзнанието й. Трябва да направиш нещо! Трябва да го спасиш, но как?

Вече беше опитала всичко, което умее. Какво може да го спаси, след като „макура но хирума“ е безсилна? Какво му беше сторила Достопочтената майка?

В главата й се появи една безумна идея…

— Каква е истината? — тихо попита тя. — Мъртва ли е Хана, или продължава да живее?

— Това зависи от определението ти за живота и смъртта — отвърна Оракула. — Ти трябва да помогнеш на всички нас, Шика-сан Хана е тук, вътре в мен. Но тя се дави. И двамата сме затънали във вихъра на ирационални мисли, които аз не съм в състояние да разбера или да контролирам. Имаме нужда от медиум. От хирург на душата, който, ако ти пожелаеш, може да ни спаси от страданията.

— Южи… — промълви Шика и хвърли поглед към природения си брат.

Този медиум е тук сред нас. Ние усещаме присъствието му. Моля те, свържи ни с него…

— Не му обръщай внимание — поклати глава Южи. — Тази процедура е чисто експериментална и твърде опасна… Виж какво стана с Хана…

— Но тя не е пожелала да се върне.

Медиумът умира, Южи-сан. Ние можем да спасим живота му.

— Но под каква форма? — горчиво попита Южи.

Опасността се крие в живота, а не в смъртта. Ние те молим да го включиш към нас.

Шика постави ръка върху гърдите на Улф, отмести очи от безизразното му лице и взе решение.

— Направи го! — заповяда тя.

— Какво?!

— Направи това, което иска Оракула! Свържи Улф с машината!

— Но ние не знаем какъв ефект ще има това върху…

— Той умира и никой от нас не може да му помогне! — тръсна глава Шика. — Връзката с компютъра е единственият му шанс!

Тя има право, въздъхна в себе си Южи. Започна да свързва безжизненото тяло на Улф с машината, опитвайки се да не мисли за последиците.