Ерик Лустбадер - Близнаците Бонита

Спокойно отвърна на погледа му.

— Обадих се на няколко места, опитах се да използвам връзките си… Молех се, флиртувах дори… И честно казано, в един-два от случаите се направих на пълна глупачка… Както и да е. Страхувам се, че едва ли ще мога да направя нещо повече…

Доловил едва забележимото й колебание, Кроукър разбра, че това не е всичко, и моментално премина в настъпление.

— Докторе, ако има някакъв друг начин, моля споделете го с мен! Много ви моля! — Подобно на баща си някога той също се бе нагледал на мошеници, измамници и крадци, чиято съвест изведнъж проговаря и те са готови за признания. Разбира се, Джени Марш не беше като тях, но и тя като всички хора с добро сърце и мек характер изпитваше дълбоко състрадание…

Лекарката го погледна в очите и застина. След един миг, който сякаш продължи цяла вечност, тя му направи знак да я последва, и напусна отделението. Кроукър покорно тръгна подире й. Прекосиха коридора и Джени отвори една врата, на която пишеше „Стая за почивка на лекарите“. Озоваха се в средно по размер помещение, отрупано със стари, очевидно подарени мебели. Единственият прозорец гледаше към морския бряг.

— Трябва да съм си загубила ума — въздъхна тя, сви ръцете си в юмруци и ги тикна дълбоко в джобовете на престилката. — Искам да ме разберете добре. Всички ние — лекарите, занимаващи се с трансплантация на органи — сме особено чувствителни по отношение на етиката. Повтарям: особено чувствителни! Никой от нас за нищо на света не би позволил да бъде замесен с доставка на нерегистрирани органи. Това смятаме за достатъчно тежко престъпление, да не говорим за кражба на органи, което е смъртен грях!

Кроукър се почувства като хищник, който се лута безцелно по горските пътечки и изведнъж се натъква на най-любимата си храна. Моментално си даде сметка, че разговорът му с доктор Марш поема в нова, коренно различна посока.

— Продължавайте — промърмори.

Джени Марш направи опит да запази самообладание, изправи рамене и каза:

— Чувала съм, че понякога, макар и рядко, могат да се намерят и нерегистрирани органи…

Свикнал да изтръгва признания от заподозрени и случайни свидетели на престъпления, той умееше да долавя неизказаното.

— Нима искате да кажете, че в тази страна съществува черен пазар на човешки органи? — попита.

— Да — рязко кимна тя. — Но не сте го научили от мен. Ако кажете някъде, че съм говорила с вас на подобна тема, аз категорично ще отрека! — Очите й се замъглиха, страхът изтри зелените точици от кафявите ириси.

А Кроукър си даде сметка, че дясната му ръка всеки момент ще разкъса облегалката на близкия диван. В съзнанието му изплува главата на Соня в хладилника, изложена като на витрина. Но какво е станало с вътрешните й органи, къде са ги скрили близнаците Бонита? Това, което двамата с Бени бяха обсъждали като вероятност, изведнъж придоби реални измерения. Тялото му се разтърси от силна конвулсия, отново изпита чувството, че е уязвим и безпомощен.

— Кой се занимава с това?

— Доколкото сме осведомени, с нелегален трафик на органи се занимават предимно араби, китайци и пакистанци.

— А също и южноамериканци — добави той. — Чувал съм, че изкарват немалко пари от търговията с органите на изчезналите си врагове — дисиденти, бунтовници, водачи на политически партии…

— Аз също — кимна Джени.

— А как стоят нещата тук?

Тя само сви рамене.

Кроукър нямаше намерение да отслабва натиска. Трябваше да разбере дали братята Бонита действително са прехвърлили дейността си по набиране на органи на територията на Щатите.

— Не знаете, или не искате да ми кажете? — попита настоятелно.

— Не зная.

— Все някой трябва да знае — изгледа я продължително той. — Я ми кажете, познавате ли някой колега от вашите кръгове, който е достатъчно корумпиран, за да изкупува подобни органи?

— Познавам само достойни и високоетични колеги.

— Помислете все пак — настоя Кроукър.

Джени се огледа така, сякаш се опасяваше, че някои може да ги чуе. После му направи знак да я последва. Излязоха от стаята за почивка и тръгнаха по коридора, който водеше в обратна посока на отделението за спешна хемодиализа. След няколко крачки стигнаха широка остъклена врата, надписът над която гласеше:

ВНИМАНИЕ: ОПЕРАЦИОНЕН ЦЕНТЪР

Тя я отвори, влезе в най-близкото помещение и включи осветлението. Озоваха се в неголяма операционна. До една от стените проблясваше машина от стомана и порцелан, която имаше размерите на малко писалище. Беше на крачета, с продълговата форма, от едната й страна излизаха гъвкави маркучи, а ръбовете й бяха покрити с пресован каучук. Джени пристъпи към нея, докосна гладката повърхност и каза: