Ерик Лустбадер - Близнаците Бонита

— Кога за последен път си се хранила? — попита той, опитвайки се да я измъкне от вцепенението.

— Не помня — промърмори тя.

— Ще ти приготвя нещо — рече Кроукър и тръгна към кухнята.

— Само ако си магьосник — подвикна зад гърба му. — Не съм пазарувала поне от една седмица…

Беше права. Хладилникът в сравнително малката кухня се оказа празен, ако не се брояха трите книжни опаковки от китайска храна, половин картон развалено мляко, празна кутия овесени ядки, бурканче топено масло, глава чесън и няколко листа загнило зеле. Във фризера имаше увит във фолио кейк, пликче сурово кафе на зърна и две опаковки сладолед „Хааген“.

— Исусе! — промърмори той и прегледа съдържанието на книжните пликове с китайска храна. В единия имаше твърд като камък ориз, вторият съдържаше пържени скариди, чиято остра амонячна миризма го накара да сбърчи нос. В третия имаше останки от някакво готвено, което приличаше на телешко задушено, но това бяха предимно нарязан на ивици лук, стърчащи от отдавна сгъстил се сос…

Направи бързо преглед на кухненските шкафове и откри пакет спагети и бутилка скоч с четири пръста течност в нея. Прибавено към соевия сос в запечатано найлоново пликче, това беше достатъчно.

Измъкна някаква тенджера от шкафа под умивалника, напълни я с вода и я сложи на печката. Пусна вътре маслото, изчака го да се стопи и го разбърка. После наряза на ситно чесъна, изсипа го в тиган заедно със соевия сос, а получената смес щедро поля с уиски. Междувременно водата в тенджерата завря и той пусна спагетите в нея.

Петнадесет минути по-късно повика Мати на масата.

— Какво е това, по дяволите? — попита тя с разширени от учудване очи, а пръстът й се насочи към спагетите, напоени със светлокафяв сос.

— Сядай и яж! — заповяда й и поръси купата със ситно нарязан лук.

Сестра му въздъхна, отметна с ръка косата си и се отпусна на стола. Докато Кроукър се занимаваше с готвене, тя беше отскочила до банята. Чистото й, лишено от грим лице изведнъж му напомни за малката, любима сестричка… Веднъж започнала да се храни, тя сякаш не можеше да спре. Вдигна глава едва когато съдържанието на чинията й намаля наполовина.

— Ти май наистина си магьосник! — похвали го. — Това нещо е фантастично!

— Благодаря — отвърна й, седна срещу нея и си сипа спагети. Стори го повече за компания, тъй като стомахът му се още тежеше от огромния бифтек, който му бе сервиран в къщата на Бени.

Тя избърса устните си и вдигна глава:

— Къде си се научил да готвиш така?

— В Япония, при това принудително — отвърна Кроукър. — Мразя суровата риба и по тази причина, където и да се намирах, хуквах да търся най-добрия китайски ресторант. А там такива има под път и над път… — Нави няколко макарона на вилицата си и добави: — Не зная как, но винаги успявах да се приятеля с готвача… Всъщност зная как — засмя се, за миг отстъпил пред силата на спомените. Стоманените нокти на протезата му изскочиха навън: — Демонстрирах им собствената си система за нарязване на продуктите, след което те неизменно ме канеха в кухнята и ме зяпаха с опулени очи…

Мати поклати глава, напълни за втори път чинията си и рече:

— Ти винаги си бил пълен с изненади.

— Ти също — подчерта той, изчака я да вдигне глава и попита: — Защо Рейчи живее с убеждението, че Доналд си е отишъл заради нея, Мати?

— Тя ли ти каза това? — намръщи се сестра му.

— Аха… Каза ми и нещо друго: след развода баща й нито веднъж не е дошъл да я види…

— Това е вярно — въздъхна Мати, остави вилицата и се намръщи. — Трябва да ти кажа, че по този въпрос имахме колко скандала. По телефона, разбира се…

— А защо не лице в лице?

— В това отношение Доналд беше категоричен. Прекъсна всякакви връзки с нас, отряза ги като с нож. За него разводът беше нещо като хирургическа операция. Не можеше да разбере защо човек трябва да ходи на посещение при отстранената си жлъчка…

— Но Рейчъл все пак му е дъщеря…

— За него тя беше част от мен — погледна го в очите Мати. — Следователно част от предишния живот, от който той вече се беше отегчил.

— Колко спокойно го казваш!

Сестра му отмести чинията си и поясни:

— Доналд беше неспокоен дух. Постоянно рушеше и градеше наново, никога не беше доволен от постигнатото. Аз го разбирах… Нещо, което ти никога не си направи труда да сториш…

Кроукър усети как гневът му се надига и неволно повиши тон:

— Ти май още си склонна да защитаваш този мръсник?

Мати въздъхна, ноктите с ален маникюр потънаха в гъстите й коси.