Ерик Лустбадер - Близнаците Бонита

— Нищо!

— Вече стигна дотук, можеш да направиш и следващата стъпка — меко настоя той.

— Всъщност нищо конкретно… Но понякога имах чувството, че връзката между нея и Доналд е някак… как да ти кажа… мръсна… — От устата й излетя смутен смях: — Боже, колко съм глупава!

— Не си глупава. Обясни ми какво точно имаш предвид.

Ръцете й продължаваха да действат точно. Нищо чудно, че ролята на Хенри Хигинс се е удавала на Доналд прекалено добре, помисли си Кроукър. Както по време на учението си, така и в работата след това, Мати беше проявявала изключителни способности.

— Имам предвид особената игра на криеница между тях, нещо като „аз гоня — ти бягаш“, нищо повече — промърмори.

— Става въпрос за времето преди развода, нали?

— Да — кимна тя. — Между тях личеше някакво скрито напрежение, което аз приемах като особеност в отношенията им. Рейчъл търсеше близостта му, а той я отхвърляше. Тя опитваше отново, Доналд реагираше по същия начин… Темпото се усилваше, в крайна сметка и двамата изпадаха в нещо като треска…

— Какво ставаше после?

— Не съм сигурна — отвърна му със замъглен от спомените поглед. — Изглежда, балонът се пукаше… След което отношенията им отново ставаха нормални.

— Той отстъпваше на желанието й да са заедно, така ли? Това ли беше начинът да се свали напрежението?

— Понякога да, понякога не. Аз самата не съм била свидетел на такива срещи… — Личеше, че не може да се справи с тази загадка. — Но и в двата случая Доналд се връщаше към обичайната си дейност, а Рейчъл ставаше кротка като агънце. До началото на следващия цикъл, разбира се…

— Длъжен съм да ти задам един деликатен въпрос, Мати — промълви брат й. — Доналд проявяваше ли грубост по отношение на Рейчъл, независимо под каква форма?

— Никога! — отвърна Мати. Очите й бяха чисти, нямаше причини да се съмнява в тяхната искреност. — Познаваш ме, Лю… Никога не бих позволила подобно нещо. Но на практика такъв проблем не съществуваше просто защото Доналд не беше грубиян. Беше самоуверен и решителен човек, познаваше всички начини да упражнява власт над другите и никога не би прибегнал до физическо насилие…

За миг остана неподвижна над умивалника. После свали гумените ръкавици, очите й се насълзиха.

— Хайде, иди да видиш нейното „гнездо на греха“… — докосна рамото му тя.

Кроукър се обърна и пресече хола. Отвори вратата в дъното и се озова в стаята на Рейчъл. Стените бяха боядисани в бяло, а ъглите — маркирани с черна рамка.

Насреща му беше голям плакат на Кърт Кобейн — покойния вокалист на групата „Нирвана“, в съседство бяха пръснати плакати и на други рок групи: „Стоун Темпъл Пайлътс“, „Лайв“ и Р. Е. М.

Кувертюрата на леглото беше на черно-бели квадратчета и приличаше на покривка за хранене от петдесетте години. Седна на леглото и се огледа. Искаше да възприеме обстановката от гледната точка на Рейчъл — такава, каквато всяка сутрин я беше виждала тя. От опит знаеше, че хората обичат да се събуждат в обкръжението на любимите си вещи. В полезрението му попаднаха плакатът на Кърт Кобейн, прозорецът с ярките светлини на Палм Бийч, които приличаха на диамантена огърлица около мършавата шия на овдовяла кралица, една фотография в рамка на тоалетната масичка. Снимката беше черно-бяла и изобразяваше красива млада жена с дълга до раменете коса. Беше облечена в прозрачен найлонов дъждобран, към гърдите си притискаше котка с дълъг косъм. Под дъждобрана се виждаше широк, обкован с метални кабари кожен колан. Кроукър стана и пристъпи по-близо. Оказа се, че това не е снимка, а част от корицата на списание. Красивото момиче беше манекенка. Обърна рамката и измъкна придържащия картон. От обратната страна на корицата го погледна реклама на джинсите „Бъфало“. Липсваше името на списанието, нямаше и дата.

Затвори рамката и я остави на място, вниманието му бе привлечено от една по-малка снимка, скрита зад първата. Беше на Рейчъл, облечена в морскосиня рокля от сатен. От шията й висеше огърлица от едри перли, вероятно взета на заем от Мати. Изглеждаше красива и зряла. Готова за абитуриентския бал, помисли си Кроукър. Но нещастна. Измъкна от портфейла си снимката, която получи от сестра си, и започна да ги сравнява. На неговата Рейчъл беше хваната изненадващо и лицето й беше напълно естествено. Докато на тази тук в изражението се долавяше напрежение и скованост.

Остави я обратно, но нещо в рамката не беше същото. Докосна я с пръст и тя помръдна. Изненада се, когато се появи снимка на собствената му особа. В първия момент не успя да си спомни къде е правена. После се сети, че тази снимка беше от сватбата на един братовчед във Форест Хилс. Обаче не бяха ли на нея двамата с Мати? Вдигна я срещу прозореца и веднага забеляза, че лявата страна беше внимателно изрязана. Вгледа се по-отблизо и видя част от ръката и бедрото на сестра си…