Ерик Лустбадер - Близнаците Бонита

— Господи, Лю! Господи, мили Боже!…

Той я прегърна и поглади мократа й коса. Тялото й безсилно се отпусна в ръцете му и той си спомни как по подобен начин беше придържал майка си, оплескан с бащината кръв и полуразтопен, мръсен сняг… За нея животът беше престанал… Същото вероятно изпитваше и Мати. Доналд Дюк беше мъртъв, а дъщеря й се люшкаше между живота и смъртта.

Тялото на сестра му се разтърси от неконтролируеми спазми, главата й се повдигна, очите й се разшириха от страх.

— Не мога да спра, Лю — дрезгаво прошепна тя и зъбите й затракаха. — Какво става с мен?

— Шок — меко отвърна Кроукър. — Шок, предизвикан от изтощение и отчаяние… — Ръката му нежно отмести мокрите кичури от челото й. — Сега ще те отведа у дома.

В очите й се появи уплашеното и стреснато изражение на кошута, попаднала под ослепителните лъчи на автомобилни фарове.

— А детето? Какво ще стане с Рейчъл?

Ясно личеше, че не е в състояние да понесе лоша новина… Побутна я към една от тоалетните кабинки и я накара да седне върху чинията.

— Почакай тук, веднага се връщам.

В отделението за спешна хемодиализа никога не беше особено оживено, но в момента цареше неестествена тишина. Кроукър прекоси стаята на сестрите и… ужасът сграбчи сърцето му. Леглото на Рейчъл беше скрито зад подвижен параван, пред него стоеше Джени Марш и оживено разговаряше с две от дежурните сестри. Кроукър смутено се огледа.

— Засега е добре — забеляза го доктор Марш, записа нещо в картона на момичето и добави: — Намира се под наблюдението на доктор Кортинес.

— Какво стана, по дяволите?

— Надявах се вие да ми обясните… Доколкото съм осведомена, момичето е дошло в съзнание пред вас… — Подаде картона на една от сестрите до себе си, в погледа й се появи лек укор: — Трябвало е веднага да повикате лекар или сестра, господин Кроукър…

— Исках, но Рейчъл не ми позволи. Помоли да останем само двамата… Съжалявам. Знам, че не постъпих правилно, но нямах избор…

Лекарката го удостои с хладен поглед и отбеляза:

— Рейчъл е излязла от дълбока кома — един факт, който, общо взето, противоречи на здравата медицинска логика. — По тази причина се съмнявам, че изобщо е била в състояние да моли за каквото и да било…

— Тук грешите, докторе. Състоянието й беше абсолютно нормално. Двамата с нея проведохме един доста дълъг разговор… — Инстинктивно бе пропуснал да спомене за магическия камък и сега със задоволство установи, че е постъпил правилно. Доктор Джени Марш не беше от хората, които биха приели такива обяснения. А и самият Кроукър не беше убеден, че Рейчъл излезе от комата благодарение на камъка. Може би всичко е било едно съвпадение. Но той пък не беше от хората, които вярват в съвпадения…

Джени Марш го гледаше така, сякаш на гърба му бяха поникнали криле.

— Няма промяна в прогнозата ми, господин Кроукър — все така хладно заяви тя. — Рейчъл все още се нуждае от бъбречна трансплантация. Без нея няма да оцелее…

— Ясно — кимна той и прокара пръсти през косата си. — Какъв е резултатът от моите тестове?

— Пълна несъвместимост — отговори тя, а на устните й за пръв път от началото на разговора им пробяга нещо като съчувствена усмивка: — Съжалявам…

Кроукър отчаяно въздъхна. Откъде, по дяволите, ще намери бъбрек за Рейчъл, когато в цялата страна има остра нужда от — подобни органи? Неволно в главата му отново нахлуха мисли, свързани с братята Бонита… Според Бени тези типове въртяха търговия с човешки органи из цяла Южна Америка, а вероятно вече и тук — за специални клиенти, които могат да си позволят цените им… Трябваше да има някакъв начин, просто трябваше!

— Какво да кажа на сестра ми? — попита на глас той.

— Състоянието на Рейчъл е стабилизирано, но по всичко личи, че отново е изпаднала в кома… — Доктор Марш помълча малко, после добави: — Ще й направим нова серия изследвания, за да установим какво се е случило. Резултатите ще станат известни най-рано утре сутринта. Защо не отведете сестра си у дома, господин Кроукър? Засега присъствието ви тук не е наложително, а ние ще се свържем с вас в момента, в който имаме някакъв резултат…

Тя понечи да му обърне гръб, но думите му я спряха:

— Името ми е Лю… — дрезгаво й рече той, а очите му настойчиво се взряха в нейните: — Искам да поговорим за бъбрека, докторе. Струва ми се, че има някакъв начин за доставка, който не ми е известен… — Възможно ли бе тази жена да знае нещо за дейността на братята Бонита? Дали отговаряше на истината предположението на Бени, че мръсниците набират органи и тук, в Щатите? Тръсна глава и добави: — Има ли такъв начин?