Ерик Лустбадер - Белият нинджа (Част I)

Видя дебелата фигура на Икуза, която се хлъзгаше по мокрия тротоар с необикновена лекота. В продължение на трийсет секунди Нанги правеше дълбоки вдишвания и издишвания, опитвайки се да укроти ритъма на сърцето си. В момент като този умът му трябваше да бъде кристално ясен.

Поклониха се един на друг и се впуснаха в дългия ритуал на традиционните поздрави. Нанги стисна зъби, давайки си сметка, че Икуза няма причини да повтаря този досаден ритуал, освен ако нарочно не е решил да провокира здравината на нервите му.

После се насочиха към вътрешността на парка и чадърите се заклатиха в такт със стъпките им.

— Ако искате, можем да сменим маршрута — приятелски се усмихна Икуза.

Нанги не обърна внимание на скритото посочване на недъга му и поклати глава:

— Обичам дъжда. Той освежава цветята, смазани от лятната жега.

Икуза кимна като играч на тенис, който оценява добре отиграна топка от страна на противника си.

— Исках да обсъдим ситуацията, която се създаде след последния ни разговор — каза Нанги.

— Тя засяга ли онзи „итеки“ Никълъс Линеър?

И в този миг, малко преди да направи първата крачка по опасния път, Нанги усети как сърцето му пропусна един такт, въпреки внимателната предварителна подготовка.

— По косвен начин — отвърна той. — Прекъсна ли връзките си с „Томкин Индъстриз“, ще имам нужда от значителна помощ, за да поддържам производството на компютърния чип „Сфинкс“.

— Моят съвет е да закриете производството — каза Икуза.

— Точно това имах предвид — отвърна Нанги с чувството, че се придвижва през минно поле. — Всъщност вие не ми оставихте кой знае какъв избор.

— Тук сте прав.

— В тази насока — продължи Нанги, — наредих пълна ревизия в предприятието. И открих, че планираните за текущата година печалби са направо астрономически.

Тук направи пауза, моментът бе от изключително значение за целия им по-нататъшен разговор. Двама бизнесмени, еднакви като гарвани, забързано се разминаха с тях, вероятно проклинайки хрумването си да минат напряко през парка.

— За какви цифри говорим? — попита Кусунда Икуза — една гладна акула, насочваща се към повърхността, за да налапа кукичката.

Дъждът потропваше по чадърите им, капките отскачаха по бетонната настилка на пътеката и пръскаха маншетите на панталоните им. Нанги каза гласно цифрата, която предварително бе определил.

Икуза издуха въздуха през дебелите си устни и поклати глава:

— Затварянето на едно толкова печелившо предприятие противоречи на здравите принципи на бизнеса — промърмори той.

— Същото си помислих и аз — някак тромаво отвърна Нанги. — Но какво мога да сторя? Хората на Никълъс Линеър притежават необходимия опит, а вие ми казвате да се справя и без тях. — Сви рамене и добави: — Ще изпълня своя дълг, независимо от обстоятелствата!

Устните на Икуза се свиха в презрителна усмивка.

— Обърканите ви чувства не ме засягат — рече той. — Но печалбите са съвсем друга работа. Би било глупаво да се закрива „Сфинкс“!

— Как да постъпя тогава?

Дебелият се замисли, Нанги почти виждаше как умът му прехвърля различните варианти. Остана тих и безмълвен, снижил се като лисица в храстите.

— Ето какво предлагам — каза най-накрая Икуза. — Ще изчакате, докато сключите независими договори с хората от „Томкин Индъстриз“, а едва след това ще развалите съдружието. Така ще получите възможност да произвеждате самостоятелно този необикновен чип.

Нанги нахлузи напрегната маска на лицето си. Събеседникът му трябваше да е убеден, че обмисля сериозно току-що направеното предложение. На практика отдавна беше обърнал гръб на идеята да предаде приятеля си, още по-малко пък да го хързулне при развалянето на съдружието.

— В предложението ви има рационално зърно — каза на глас той. — Но, ако позволите, бих предложил друга алтернатива. — Прие мълчанието на другия за съгласие и продължи: — Ще оставя Линеър и хората му на място, поне на първо време. Така ще си спестим шумни скандали и съдебни искове, които биха намалили печалбите от „Сфинкс“ за много години напред. — Направи пауза, за да даде възможност на Икуза да осмисли чутото, после отново подхвана: — Предлагам да направим друго обединение — между „Сфинкс“ и предприятие от друг конгломерат, естествено с опит в производството на електронни компоненти. Неговите работници постепенно и незабележимо ще усвоят производството на T-PRAM и никой нищо няма да подозре.