Ерик Лустбадер - Белият нинджа (Част I)

Нанги млъкна, за да даде възможност на Томи да възприеме реалната действителност, после премина върху конкретния въпрос:

— Подозирам, без да съм абсолютно сигурен в това, че този танжин е свързан по някакъв начин с миналото на Линеър-сан. Вече разбирате защо трябва час по-скоро да установя неговата самоличност. Ясно е, че за момента той не иска смъртта на Линеър-сан, но без съмнение именно тя е крайната му цел. Ако установя кой е той, ще имам по-големи шансове да разкрия стратегията му и да взема съответните предпазни мерки.

Томи прецени чутото и бавно поклати глава:

— Ако не бях се сблъскала лично с този танжин и ако не бях чула с ушите си какво просъска на господин Линеър той, положително щях да се разсмея на фантастичните ви приказки. — Погледът й внимателно се плъзна по лицето на Нанги, сякаш двамата всеки миг щяха да се впуснат в състезание по точна стрелба: — Добре, мисля че постигнахме нещо като споразумение — каза тя. — Ще имам предвид информацията ви относно възможността за димна завеса от страна на танжина, тъй като и без това ми се събраха достатъчно смъртни случаи. Никак не ми се иска да прибавям нови, особено пък от страна на „Червената армия“. С нея ще се оправя капитан Омукае. — Настани се по-удобно на стола си и попита: — Искате ли още чай? Не? Е, добре, кажете какво искате да научите още за това нападение…

— Видяхте ли лицето на танжина? — попита Нанги.

— Не.

— Мъж ли беше, или жена?

— Мъж.

— Това какво е — впечатление, предположение или факт?

Томи се замисли.

— Отначало го възприех като сянка — бавно промълви тя. — Появи се от прозореца с бързината на стрела, изстреляна от силно натегната тетива. Трябва да е висял от външната страна на перваза… Но от начина, по който се набра нагоре и се втурна в стаята, стигам до заключението, че е мъж!

— Какво стана после?

— Извадих пистолета си или поне се опитах да го сторя… Но той връхлетя отгоре ми с невероятна бързина! Отхвръкнах към стената, главата ми се замая. Но въпреки това разбрах, че иска да докопа господин Линеър, а не мен.

— Как мислите, той имаше ли възможност да убие Линеър-сан? — попита Нанги.

— Да.

— Но не го стори.

— Не.

— Имате ли представа защо?

— Изглеждаше… не знам, но останах с чувството, че не иска всичко да приключи толкова бързо и лесно…

— Пак ще ви попитам — това само впечатление ли беше, или се подкрепя от нещо конкретно?

— Ами… За известно време бях в безсъзнание… Ясно помня, че когато отворих очи, той вече дърпаше господин Линеър от перваза на прозореца… Чух и думите му: „Ако умреш сега, ще умреш твърде лесно и нищо няма да разбереш“…

Нанги не помръдваше.

— Сигурна ли сте, че чухте точно тези думи? — попита след известно време той.

Томи кимна с глава.

— Тези думи ги помня съвсем ясно, макар след тях да имаше и още… Но не съм сигурна, тъй като бях насочила усилията си към пистолета на пода и май отново припаднах. Стори ми се, че чувам нещо като жужене на телефон за вътрешна връзка или приглушен смях. Но тогава мислех единствено за пистолета. А после болката се върна и се свестих чак в болницата. — Очите й изпитателно пробягаха по лицето на Нанги: — Вие знаете ли какво е искал да каже танжинът?

Нанги не беше в състояние да каже това, но уликите се трупаха. Възможността за предварително начертана стратегия на танжина вече се превръщаше във вероятност, а същността на тази стратегия беше смразяваща.

Остро му липсваше опитът на Никълъс в стратегията. Без него обединеното производство на новия чип „Сфинкс“ изглеждаше доста проблематично, под заплаха беше цялата могъща корпорация „Сато Интернешънъл“. В тази криза Нанги се нуждаеше извънредно много от пъргавия ум на Никълъс. Но някой го беше отстранил, ловко и задълго. Не беше мъртъв, но състоянието му бе по-лошо дори от смъртта. Беше жив, но безволев и отчаяно затворен в себе си. Това не може да бъде съвпадение.

Нанги си даваше сметка, че нито той, нито Никълъс ще могат да се справят с танжина сами, поотделно. Имаха нужда един от друг, но стратегията на танжина — ужасното състояние широ нинджа, ги беше разделила. В сегашното си състояние Никълъс бе абсолютно безполезен за Нанги. А заплахата за „Сфинкс“ нарастваше с всеки изминал час.

Томи вдигна глава и стреснато промълви:

— Командир Омукае!

Сенжин, отбил се да й остави няколко папки с материали, вдървено се поклони. Томи му представи посетителя си и той повтори официалния си жест.