Ерик Лустбадер - Белият нинджа (Част I)

— А Линеър? Той едва ли ще приеме плана ви без забележки или протест!

— Ще го информирам, че обединението се налага от повишеното търсене на продукцията и ние сме принудени незабавно да тръгнем към разширение на производството. Дам ли му гаранции, че процентът от печалбата му няма да спадне, той няма да има нищо против.

— Не ми харесва идеята той да продължава да се навърта наоколо! — Тонът на Икуза беше толкова твърд и решителен, че Нанги за миг бе обхванат от паника. Имаше чувството, че всичко пропада. После Икуза продължи: — За да стане приемливо вашето предложение, електронната компания трябва да бъде посочена от „Нами“. Така ще бъдем сигурни в лоялността на тези, които ще се заемат с новото производство.

— Очаквах да кажете това — отвърна Нанги и извади от джоба си прегънат на две лист. — Позволих си да нахвърля имената на няколко подходящи компании.

— „Нами“ едва ли ще приеме вие да очертаете параметрите на едно толкова важно проучване — намръщено възрази Икуза.

— Разбирам — кимна Нанги. — Все пак бихте могли да погледнете списъка, просто за да ми кажете къде бъркам…

Ласкателството подейства и Икуза сведе очи към хартията. Прочете списъка три пъти, после вдигна глава и погледна изненадано Нанги.

— Странно, но тук е включена една фирма, която е напълно приемлива за „Нами“ — каза той. — „Накано Индъстриз“ е компания, която е начело в нашия списък по доста показатели. Ако вие успеете да убедите нейния президент в предимствата на едно сливане с вас, „Нами“ няма да възрази.

Победих, пропя душата на Нанги. Но лицето му си остана все така безизразно.

— Може би няма да е излишно да размените две думи с президента на тази компания, Икуза-сан — почтително промълви той.

— По една случайност Кен Ороши е мой личен приятел — каза Икуза. — Играем голф няколко пъти в годината. — Кимна важно и подхвърли: — Ще видя какво може да се направи…

Приближаваха се към противоположния изход на парка. Пред него блестеше мокър мерцедес, очевидно в очакване на Икуза. Дебелият се извърна към него и каза:

— Може би не съм ви оценил както подобава, Нанги-сан. Предложението ви се оказа много добре обмислено и аз съм доволен от него. „Нами“ одобрява вашите действия и ви изказва благодарност за проявената лоялност.

След тези думи Икуза рязко се обърна и си тръгна. Нанги го изчака да влезе в мерцедеса, изчака и изчезването на лимузината в оживения трафик. Едва тогава си позволи дълбока въздишка на облекчение, а душата му се изпълни с възторг от трудната и затова още по-ценна победа.

Джъстин лежеше по гръб и гледаше сенките, играещи по тавана от дялани греди. Нощта преваляше, първата, все още слаба и неясна светлина на утрото, рисуваше странни долини и хълмчета над главата й. Никълъс някога й беше разказвал, че нинджите, наети от самия шогун да утвърждават с всички средства абсолютната му власт — дори когато тези средства надхвърлят рамките на „бушидо“, самурайския кодекс — често са висели точно като тези сенки под гредите на тавана и са чакали жертвите си да заспят. А после, като тихи прилепи, скачали върху рогозките и затягали копринено въженце около вратовете им, прекъсвали достъпа на въздух до дробовете им, мятали ги на рамо и изчезвали в нощта.

Такава била Япония през XVII век. Но Джъстин бързо разбра, че някои неща не са се променили и до днес. В това се състоеше и основната разлика между Япония и Америка. Защото в Америка всичко е обект на постоянна промяна.

Тук все още съществуваха нинджите и Джъстин го знаеше от собствен опит. Просто защото се бе омъжила за нинджа.

Никълъс.

Дори името му бе достатъчно, за да се просълзи. Тя се надигна, придърпа завивката до брадичката си, избърса сълзите от страните си и се прокле за проявената слабост. Баща й бе мечтал за синове, но майка й го бе дарила с две дъщери. Ако се бях родила мъж, едва ли щях да съм толкова слаба, помисли си Джъстин. Но дори в самата тази мисъл се съдържаше слабост. Даже Нанги — един японец, беше успял да види това…

Тя постепенно започна да харесва срещите, на които два пъти седмично Нанги я запознаваше с японските обичаи. Той й разказваше как жените водят всички сметки на домакинството, включително и джобните пари на съпрузите си; как свекървата, е пълноправен господар в дома и управлява живота на снахите й внуците си; как гейшата е единственият отдушник дори и за най-могъщите мъже в тази страна, предоставяйки им възможност да се напият, да вършат глупости, а след това и да поридаят като деца върху женската гръд. Именно гейшата е тази, която дава обективно мнение и за най-заплетените сделки на мъжете и често нейните съвети се приемат безрезервно от клиента, сгушил се на гърдите й.