Ерик Лустбадер - Завръщането на нинджата (Част I)

Този човек е пълна загадка, помисли си Кроукър. И точно с това го привличаше… Просто защото Кроукър много си падаше по загадките. Убийството на баща му го накара да стане ченге, но към разследването на особено тежките престъпления го подтикна огромното любопитство, което изпитваше към потайните гънки на човешката психика.

— Все още нямаме никаква представа за това, което се е случило тук — промърмори Лилехамър, докато прибираше находката си в пластмасова торбичка.

— Как да нямаме? — възрази Кроукър. — Убиецът е извършил сексуален акт, вероятно веднага след убийството на Голдони. Няма съмнение, че Голдони е бил убит в кухнята, а след това тялото му е било подложено на дисекция…

— Възможно е обаче и друго — да е получил сексуална възбуда от акта на убийството, след което е мастурбирал… Много сексуални маниаци действат по този начин… Обикновено те страдат от тотална импотентност, от нея могат да излязат единствена чрез яростта, довела ги до убийството… Или пък от самия акт на отнемане на човешки живот.

В душата на Кроукър се настани черна сянка, усети осезаем натиск върху психиката си.

— Възможно е — прие той. — Но в конкретния случай едва ли е било така. Виж какво заварихме в кухнята. Липсват каквито и да било следи от ярост, всичко е било извършено с хирургическа точност и спокойствие. А какво ще кажеш за жертвоприношението? Само магьосници и шамани могат да осъществят този сложен ритуал. Затова не мога да приема, че в това психологично уравнение се долавя присъствието на импотентност.

Лилехамър изглеждаше готов да приеме доводите му. Вдигна глава и отново огледа обстановката.

— Остава ни само едно предположение — промърмори той. — Особено след като приемаме, че не е правил секс с Голдони и не е мастурбирал…

— Точно така — кимна Кроукър. — Имало е и трети човек.

Продължиха с огледа на къщата. Миришеше на терпентин и изсъхнала боя, на влага и мухъл. Вратата в дъното на хола водеше към старомодна баня, покрита с шахматно наредени черни и бели плочки. Бяха напукани и мръсни, стара вана клечеше на чугунените си крачета в ъгъла. Порцелановият умивалник беше напукан, върху металните пръчки липсваха хавлии. Тъжно и изоставено помещение, помисли си Кроукър. Само изсъхналите телца на отдавна мъртви насекоми напомняха, че тук някога е имало живот.

— Мирише ли ти на нещо? — разкриви уста Лилехамър.

Кроукър измъкна памучните тапи от носа си.

— Господи! — хлъцна той и с олюляване се насочи към противоположната врата на банята. Но тя се оказа заключена. Лявата му ръка с протезата се вдигна на височината на ключалката, от върха на показалеца изскочи тънък метален нокът.

Лилехамър гледаше като омагьосан как металната пластинка влиза в бравата и внимателно опипва нарезите на секрета. Миг по-късно в банята се разнесе остро изщракване.

— Браво! — не сдържа възхищението си агентът.

Кроукър завъртя топката на бравата.

— Господи! — възкликна Лилехамър и притисна носна кърпичка до устата си. — Какво е станало тук? Тази воня е по-гадна дори от онази в кухнята!

— Мисля, че открихме третия човек — отвърна Кроукър и пристъпи напред.

На леглото беше просната млада жена. Или по-скоро това, което някога е било млада жена. Тялото, с разкрачени ръце и крака, беше нарязано. Точно и прецизно, с нетрепваща ръка. Кроукър обиколи леглото, зает да брои срезовете. Оказаха се седем, в последния беше побито бяло птиче перо, изцапано с кръв.

— Била е хубавица — промърмори зад гърба му Лилехамър.

— Още един ритуал — отбеляза Кроукър.

— Виж това!

В центъра на челото и беше изрязан вертикален полумесец, потъмнял от засъхнала кръв. На мястото, където някога е бил пъпът, имаше дълбока рана, от нея също стърчеше някакъв предмет, бял, преди да попие кръвта.

— Птиче перо, забито между кожата и вътрешните органи, пали? — попита Кроукър.

— На такова ми прилича — кимна Лилехамър. — Ще го дам за анализ на орнитолог веднага след като приключим огледа — очите му сякаш не можеха да се откъснат от перото. — Май ще е най-добре да повикам екип от съдебна медицина… Колкото по-скоро се заловят за работа, толкова по-добре…

— Винаги съм бил привърженик на традиционното полицейско разследване, но в случая то едва ли ще доведе до нещо — поклати глава Кроукър. — Ще ни трябва магьосник, защото нашият убиец положително не е оставил никакви отпечатъци…

— Но е оставил спермата си — напомни му Лилехамър.