Ерик Лустбадер - Завръщането на нинджата (Част I)

— Това е вярно — замислено кимна Кроукър, зает да разглежда кървавия полумесец върху челото на жертвата. — Пътеводен знак, който ни доведе ей тук… — обърна се и спря угрижен поглед върху лицето на другия: — Едни особено важен въпрос чака своя отговор — къде, по дяволите, е изчезнала главата на Доминик Голдони?

— Знаете ли, Линеър-сан — промълви Микио Оками. — Преди години пристигнах във Венеция с една съвсем определена цел — да вкарам мръсните пари на Якудза в законен бизнес и по този начин да осигуря съществуването на организацията и през XXI век.

— Сигурно знаете, че през април 1992 година излезе специален указ, чрез крито Якудза беше поставена извън закона. Оттогава насам организацията се разкъсва от предположения и слухове, ефективността й значително намаля.

— Преди около година започнаха промените и около мен. Те засегнаха приятели и врагове, дългогодишни връзки. Инициатор беше Управителният съвет, малко по-късно беше убит един от най-близките ми съратници. Главният ми враг разполага с изключително силно влияние, членува в една група, наричаща се „Годайшу“.

Пет континента , несъзнателно си преведе Никълъс.

— Философията на „Годайшу“ е диаметрално противоположна на моята — кимна Оками. — Членуващите в нея оябуни се противопоставят на плановете ми да ги накарам да действат в рамките на закона. Беззаконието е единствената жизнена среда, в която могат да съществуват, то ги обединява, то им дава сила и влияние… Без него те знаят, че ще се превърнат в незначителни хора, затова са решени да направят всичко възможно да запазят сегашното си положение. Тези хора са безнадеждно заразени от вируса на властта, не са в състояние да се изправят срещу един свят, в който няма да имат значение нито парите им, нито незаконните им методи за упражняване на властта. „Какво струва един живот, в който не ходиш по ръба на бръснача?“, питат те и вероятно са прави за себе си.

— Но интересите на Якудза трябва да бъдат не само съхранени, но и разширени в своето влияние. Това е от жизненоважно значение за всички нас. Не искам да кажа, че това трябва да стане чрез просто умножение на порочната дейност, но не мога да скрия факта, че вече завземаме територии на порока, които от десетилетия наред са били запазен периметър за американската мафия. При нея обаче състоянието е такова, че този процес е неизбежен. Босовете й са стари и болника новото поколение е толкова далеч от закона „омерта“ и понятията за чест и дълг, че старата кауза изглежда безвъзвратно загубена. При първия натиск от страна на ФБР тези босове пропяват и започват да прехвърлят отговорността върху съперниците си…

Ръката му се вдигна нагоре, изведнъж заприлича на свещеник по време на кръщене. Никълъс неволно си спомни за литургията в църквата Сан Белисарио.

— Дошло е времето на Якудза, на нашата сила и висок морал — тържествено обяви Оками. — Плодовете са узрели, остава ни само да ги оберем… Но нашите цели и задачи са съвсем различни от тези на мафията.

— Да, в момента имам предвид законния бизнес, който контролираме или се стремим да поставим под контрол. Не е лесно, особено когато става въпрос за изкупуването на големи компании. Срещу нас се изправя Икономическата комисия на американския сенат и цял куп банкови нормативни документи. Същевременно трябва да действаме с изключително внимание, никой не трябва дори да подозира, че зад покупките на американска собственост стоим ние…

— Защо ми разказвате всичко това, Оками-сан? — попита Никълъс. — Положително знаете, че аз не изпитвам приятелски чувства към Якудза и откровено презирам похватите й, особено по отношение на честните и достойни хора.

— Казахте открито своето мнение, позволете да ви отговоря със същото — погледна го в очите Оками. — Не знаете абсолютно нищо за нашата дейност, още по-малко за това, което се надяваме да постигнем. Но бързате да ни осъдите, точно като нашите врагове.

— Все пак зная нещичко — бледо се усмихна Никълъс. — Особено за личния живот на някои оябуни…

— Но не и за моя!

Никълъс замълча и Оками се видя принуден да продължи.

— Нима не очаквате да направим печеливша сделка? — попита той.

— Печеливша за вас — да — кимна Никълъс.

— Баща ви виждаше нещата в по-друга светлина…

— Баща ми е живял в други времена — отвърна Никълъс и остави чашката на пода до себе си. — За него войната продължаваше, той се чувстваше длъжен да помогне за изграждането на една нова Япония…