Ерик Лустбадер - Завръщането на нинджата (Част I)

Настани се в дълбоко кресло и се зае да разчита шифрованото съобщение на Винсънт Тин. Странната светлина на гаснещия отвъд прозореца ден се смеси с яркия кръг под абажура на настолната лампа. Тин беше роден и израсъл във Виетнам, но след това беше емигрирал в Австралия. Там взел диплома по международно право, след което практикувал на различни места, включително и на Уолстрийт, в качеството си на бизнес експерт.

Никълъс прекара доста време в негова компания, бързо стигна до заключението, че Тин е умен и схватлив, но с малко коварен характер. Отдавна вече знаеше, че без подобно качество трудно се върти бизнес в района на Югоизточна Азия, но въпреки това реши да го държи под око. На практика именно това беше една от причините за отложеното му в последния момент пътуване до Сайгон.

Бегло прегледа планираните за следващото тримесечие цифри, спря се на все по-успешно развиващата се програма за обучение на работници, а също и на проблемите с доставките на петролни продукти. Тук имаше нещо абсурдно — Япония изкупува над деветдесет процента от виетнамския добив на петрол, въпреки това нейните компании на територията на Виетнам си набавяха гориво с цената на огромни усилия. После прегледа кратката оценка на Тин за действията на режима, спря се по-подробно на неговите делови контакти. Почти веднага забеляза нещо необичайно — според Тин в страната все по-настойчиво се говорело, че ще бъде съставено правителство в сянка, което ще действа напълно независимо от официалните власти. Той не знаел в какво точно ще се изразяват тези действия, но влиянието на новите политици ставало все по-осезаемо. Накрая предлагаше да се проучи въпроса и да се вземат съответните решения още преди конкуренцията да се е осъзнала.

Никълъс си отбеляза, че трябва да му изпрати факс с нареждане да не си губи времето. Според него това беше вече прекалено. В Сайгон се носят какви ли не слухове, но кой ще подкрепи един такъв режим? Как ще завземе властта и как ще я задържи? Кой ще финансира подобна гигантска операция?

Това бяха въпроси, които действително биха разтревожили Никълъс, в случай че повярва на предположенията на Тин. Ако Виетнам отново бъде дестабилизиран, инвестициите на „Сато Интернешънъл“ в размер на стотици милиони долари наистина ще се окажат под заплаха. По всичко личеше, че Тин е прекарал прекалено дълго време на границата с джунглата и има нужда от известни указания. Никълъс си записа някои неща и реши при първа възможност да отлети за Сайгон.

Почувства глад и слезе в ресторанта. Настани се до прозореца на зала със сини копринени тапети, очите му разсеяно се насочиха към корабчетата на градския транспорт, които неуморно сновяха по спокойните води на капала. В близост до брега бавно се плъзгаха гондоли с немски и японски туристи, окичени с камери и кристални сувенири от „Мурано“.

Поръча си спагети с раци, едно великолепно ястие. Сосът беше невероятен, малките сочни рачета се топяха в устата му като хайвер. После взе „сепия интека“ — изключително вкусно блюдо от калмари, задушени в собствен сос. Остави на келнера да предложи виното и той донесе бутилка „Просека“. Никълъс бързо се увери, че чаша — чаша и половина от този еликсир може да завърти главата и на далеч по-опитен пияч от него. Отказа се от десерта и поиска двойно еспресо. Подписа сметката малко преди десет, отиде до гишето на администратора и помоли да го ориентират за мястото на срещата.

Получи малка сгъваема карта на града. Администраторът огради с кръгче местоположението на хотела, после се зае да чертае няколкото маршрута, по които можеше да се стигне до Кампиело ди Сан Белисарио.

— Най-добре е да идете пеш — посъветва го той в съответствие с утвърдените венециански традиции. — Няма да пристигнете по най-бързия начин, но в замяна на това ще видите много красиви и интересни неща… Разполагате ли с двадесетина минути?

Никълъс отговори утвърдително и това предизвика доволната усмивка на италианеца.

— Във всеки час на деня и нощта тук има какво да се види, синьоре — каза той.

Качи се обратно в стаята, отново набра номера на Джъстин. Никой не вдигна. Къде ли може да е в този час на нощта, запита се той. Сега в Токио беше два след полунощ. Остави слушалката, навлече дебел пуловер и се уви в дългата черна роба. Пъхна маската подмишница и с чувството, че се държи глупаво, тръгна към вратата.

Потъна в уникалния свят на Венеция, изграден от звуците на един странен език, състоящ се както от тихи, едва доловими слова, така и от ехото, блъскащо се във високите стени на сградите и тесните улички. Сред тях се прокрадваше звукът на стъпките — странно, сякаш извънземно докосване на кожа върху камък, призрачен шум, рожба на сенки и призраци.