Ерик Лустбадер - Завръщането на нинджата (Част II)

— Но въпреки това Дом е определил за свой наследник именно Тони…

Маргарет го изгледа хладно с раздалечените си очи:

— Май пак ще започна да ви наричам „детектив“…

— Това е професията ми, мадам — усмихна се той. — Да си пъхам носа в чуждите дела е част от живота ми…

Тя се разсмя. Собственикът донесе ново панерче с пресен хляб, по и двамата отказаха. Разчисти масата и отиде да направи еспресо.

Кроукър мислеше, че тя няма да отговори на предишния му въпрос и мина на следващия:

— Ако разрешите, бих ви запитал какво е сегашното състояние на брака ви?

Тя се замисли, очите и го гледаха прямо и открито. Едва сега Кроукър успя да улови истинския им цвят — стар, невероятно чист кехлибар…

— Търпим се — промълви Маргарет. — Така, както живеят хиляди двойки по света…

В заведението нахлу група гимназисти с тесни джинси и слушалки на уокмени през главите, шумът видимо се усили. Еспресото пристигна, придружено от две малки чашки самбука 1 1 Италианско алкохолно питие, подобно на мастиката. — Б.пр. . Маргарет вдигна глава и изпрати въздушна целувка на собственика за проявената любезност. Онзи отвърна с най-широката усмивка, която Кроукър беше виждал в живота си.

Тя отново насочи вниманието си към него.

— Според мен Дом едновременно обичаше и мразеше Тони — рече. — Искрено се възхищаваше на адвокатската му репутация, но едновременно с това виждаше и недостатъците му…

— Кои по-точно?

— Тони е импулсивен, а често и открито агресивен — отвърна тя и докосна чашката си. — Има прекалено голямо самочувствие.

— А какви бяха недостатъците на брат ви?

— Питайте ченгетата — сви устни тя. — Всички агенти на ФБР, с които съм разговаряла, са убедени, че го познават много по-добре от мен!

— Значи аз съм по-зле от тях — поклати глава Кроукър.

Кехлибарените очи го дариха с топъл поглед.

— Вие сте първият човек след Дом, който държи да чуе мнението ми — прошепна Маргарет, извади с пръсти зърното кафе от своята самбука и го схруска, без дори да се намръщи. — Дом беше ангел, едновременно с това и дявол… Бяхме изключително близки, никога не съм го приемала като син на мащехата си… Баща ми официално го осинови и толкоз — имах си брат. Фактът, че беше тринадесет години по-голям от мен, също нямаше никакво значение…

Очите й погледнаха някъде зад рамото му, изражението им стана някак особено. Кроукър внимаваше да не извърне глава по посока на погледа й. Миг по-късно до масата им застана някой.

— Здравен, мамо.

Момичето беше червенокосо и красиво, също като Маргарет. Стройно и дългокрако създание, от което се излъчваше онази неповторима грациозност, която обладават единствено тийнейджърите. Това трябва да е Франсин, рече си той, някак смаян от факта, че е дъщеря на Маргарет. На колко години е била, когато е родила това ангелче? Деветнадесет, най-много двадесет. Замисли се за брака й.

— Франси, какво правиш тук?

— Отбихме се с Дъг, Ричи и Мери — отвърна момичето и махна с ръка към останалите младежи, които вече се настаняваха в едно сепаре.

— Нали ти казах да не излизаш сама?

— Не съм сама, мамо — направи гримаса Франси. — Момчетата са с мен, освен тава бащата на Ричи е…

— Знам всичко за бащата на Ричи — побърза да я прекъсне Маргарет.

Кроукър забеляза, че в съседното сепаре се беше настанила още една горила. Вече цялото заведение гъмжеше от тях.

— Кой е този? — попита Франси и го погледна право в очите.

— Франси, това е… един от моите делови познати — съобразително отвърна Маргарет. — Лю Кроукър.

— Моите почитания, мис — шеговито избоботи той и момичето се изкиска. После протегна ръка и очите и станаха кръгли от учудване.

— Но какво ви се е случило?

— Франси! — предупредително повиши тон Маргарет.

— Всичко е наред — промърмори Кроукър и вдигна глава към момичето: — Изгубих си ръката по време на битка. Една сабя я отсече. А после ми направиха тази, в Токио. Харесва ли ти?

Франси предпазливо я пое, очите й светеха от любопитство. Той се усмихна и я покани да седне за малко при тях.

— Не мисля, че това е добра идея — обади се Маргарет.

Франси я стрелна с поглед и се настани на скамейката редом с нея.

Кроукър с любопитство установи, че Маргарет видимо се притеснява от присъствието на дъщеря си.

Франси облегна лакти на масата и си поръча двоен сандвич с бекон и шунка, голяма порция пържени картофи и диетична кока-кола. С типично детско безгрижие беше забравила напълно за протезата на Кроукър. Наведе се напред и отпи глътчица от самбуката на майка си. Маргарет не каза нищо, притеснението й видимо се увеличаваше.