Ерик Лустбадер - Завръщането на нинджата (Част II)

Стигнаха най-отдалечената част на парка, все още в процес на изграждане. Най-сетне бяха сами, дори рокерите не идваха тук. До желязната ограда бяха подредени дръвчета с тор в найлонови торби около корените, скоро щяха да ги засаждат.

— Мога да видя какво го е привлякло в този бизнес — поклати глава Нанги. — Уоксман винаги е бил човек, който гледа далеч напред. Освен това имах чувството, че нормалният бизнес го отегчава, въпреки несъмнените му способности… Беше прекалено лесен за него. Веднъж сам ми го каза — „Все едно да ловиш риба в басейн…“

— Шпионската му мрежа е така дълбоко законспирирана, че дори Американският конгрес не подозира за нейното съществуване — подхвърли Оками.

— Това може да е както за добро, така и за лошо — отвърна Нанги.

— Но нещата не приключват дотук — мрачно промърмори Оками. Сключи ръце зад гърба си, лицето му се намръщи в напрегнат размисъл. — Уоксман е оглавил една група от изключително влиятелни личности, която нарича себе си „Огледалото“…

— „Огледалото“? За пръв път чувам това име.

— Не съм изненадан, почти никой не го е чувал — отвърна Оками. — Целта на тези хора е установяване на пълен контрол върху икономическата политика на тяхното правителство с всички последици в международен мащаб. И това ги прави изключително опасни!

Оками спря и се извърна към него. Нанги разбра, че идва ред на най-важното.

— Именно Уоксман стои в края на опасната пътека, която лежи пред мен. Ако той се окаже неблагонадежден, аз ще бъда принуден да направя своя скок в неизвестното. Ще изпълня предначертания план, независимо от опасностите, които крие той. Извинявам се, че трябва да те включа във вземането на това важно решение, Нанги-сан. Но просто няма на кого друг да се доверя…

— Помня добре, че Уоксман е умен мъж — отвърна Нанги в края на тази последна и за двамата среща. — Може би прекалено умен, за да бъде щастлив…

— Какво искаш да кажеш?

Само това, което чу. Интелигентността му е толкова ярко изразена, че духът му никога няма да намери покой. А лично аз никога не се доверявам изцяло на хора с неспокоен дух.

Отправил поглед към замръзналия образ на екрана, Нанги си даде сметка, че вижда едно лице, което не беше виждал от много години насам. Лицето на Леон Уоксман, безстрастно наблюдаващо сексуалните отклонения в поведението на един от своите най-добри агенти.

Томоо Козо вдигна ръка към устата си. Сякаш с този жест искаше да прикрие дълбоката омраза, която изпитваше към Никълъс Линеър. Изправен гол пред огромното огледало, той наблюдаваше движението на стегнатите си мускули. Едва забележимото им потръпване сякаш разказваше една дълга и тъжна приказка. За загуба, отмъщение и смърт — трите основни крайъгълни камъка в неговия начин на мислене.

Загубата, отмъщението и смъртта бяха всичко, от което се интересуваше в този момент. Очите му бяха втренчени в татуирания върху члена му феникс. Крилата обгръщаха основата му, главата потрепваше като жива на върха… Когато се възбуждаше, както в този момент, крилата сякаш започваха да се разтварят, очите и човката върху главичката помръдваха като живи…

Загубата, отмъщението и смъртта определяха не само границите на честта, но и личните отношения на Козо с Никълъс Линеър. Никога не се бяха срещали, Никълъс по всяка вероятност изобщо не подозираше за съществуването му. Но Козо го познаваше, при това отлично…

Беше излъгал министър Ушиба напълно съзнателно. Нарочно пусна бялата тойота по следите на. Джъстин Линеър и нейния любовник. О, да, Козо знаеше кой е той още от момента, в който самолетът му се приземи на летище Нарита. Дълго преди Ушиба и останалите членове на Вътрешния съвет да осъзнаят за какво става въпрос… И благодарение на този негов акт жената на Никълъс Линеър е мъртва!

Загуба.

Някога, преди много години, Катцуодо Козо — бащата на Томоо, беше изиграл решителна роля за издигането на Оками. Но Оками го надживя и това беше естествено, тъй като на негова страна беше Полковника…

Изгаряше от безсилен гняв от преклонението, което всички японци демонстрираха по отношение на полковник Линеър. Дори оябуните го боготворяха, голяма част от тях все още помнеха как име помагал по време на Окупацията. Козо беше убеден, че този човек е бил повече японец, отколкото европеец, особено в начина си на мислене. И именно това го е направило особено опасен, именно това му е позволило да убие Катцуодо Козо…