Ерик Лустбадер: Нинджа срещу Плаващия град (Част I)

Тя продължаваше майсторската си работа. Устата й смучеше, едната ръка леко притискаше корема му, другата се плъзна между бедрата, търсейки нови ерогенни точки.

Рок се наведе напред, уви ръце около тънкото кръстче на Май, повдигна тялото й и бавно го обърна с главата надолу. Гърдите й се притиснаха в слабините му, а бедрата се наместиха върху раменете му. Притисна лице до пламналата й женственост, стонът й усети като лека вибрация на мускулите.

Вкусът й беше на манго и непознати подправки. Езикът му се залови за работа, скоро слабините й се стегнаха в нетърпеливо очакване.

Устата й полудя, стенанията й го подканяха да свърши. Рок бавно я положи на пода на палатката и проникна в нея. Не беше лесно, тъй като тя беше прекалено малка за размерите му. Все пак плътта й успя да се разтвори колкото трябва, тялото й започна да се извива и притиска нагоре, в унисон с неговите мощни тласъци. Страстта й изглеждаше съвсем неподправена. Очите му се навлажниха и изцъклиха, но контактът с „харагей“ не отслабна нито за миг. Физически усещаше присъствието на измамата и предателството, оплитащи го в тънката си мрежа.

Моментът на еякулацията наближаваше. Той й даде да го разбере, като усили тласъците на бедрата си, а от гърлото му започнаха да излитат дрезгави стонове. Дясната й ръка бавно напусна влажното му рамо, пред премрежения му поглед проблесна издължен нокът от метал, блестящ от мазна течност, очевидно отрова.

Понечи да сграбчи китката й, но подцени бързината на нейните реакции. Или пък не беше достатъчно концентриран, тъй като в същия миг започна да се изпразва в нея с конвулсивни движения. Изпусна я, нокътят проблесна над главата му като смъртоносна опашка на скорпион, заплашвайки да се забие в незащитената му шия и да го превърне в труп.

Главата му се изпразни, тялото му сякаш увисна в безвъздушното пространство на „харагей“. Лакътят му се стрелна напред и смаза лицето й, ушите му със задоволство уловиха пропукването на строшените кости, миризмата на кръвта й беше странно възбуждаща.

В следващата частица от секундата пръстите му се увиха около китката й, докопаха се до смъртоносния показалец, рязко го извиха назад и го забиха в слънчевия й сплит.

На другата сутрин започна дългото изкачване към територията на генерал Куан. През нощта беше валяло, но денят беше душен и горещ — нещо доста необичайно за тази надморска височина. Когато пред очите му се появи първият патрул на виетнамския генерал, челото на Рок отдавна беше покрито с едри капки пот.

Свали вързопа от гърба си, настани се в сянката на едно дърво и хапна малко сушена риба. Отпи вода от манерката и се приготви да запали огън за чай. Отвори вързопа и изсипа част от съдържанието му в бързо кипналата вода.

Патрулът на генерал Куан забеляза дима и скоро петима войници с готови за стрелба автомати „Калашников“ започнаха да свиват обръч около бивака на Рок. Отлично, помисли той и започна да си подсвирква популярната преди години мелодия „Запали огън за мен“…

После, спокойно и без да бърза, започна да сглобява гранатомета си. Войниците от патрула бяха наблизо, той се прицели и натисна спусъка. Трима бяха пометени от оглушителната експлозия, оцелелите панически започнаха да отстъпват назад.

— Доведете ми генерал Куан! — изрева Рок на странното местно наречие. — Кажете му, че Дивака иска да го види!

Войниците бързо се скриха сред храсталаците, Рок се облегна на дървото и се приготви да чака. След около час войниците отново се появиха, с тях беше още един човек, очевидно командирът им. Спряха се на доста голямо разстояние.

— Кой си ти? — извика новодошлият. — Как смееш да викаш генерал Куан?

Въпрос на благоприличие, въздъхна в себе си Рок. В Азия всичко е въпрос на благоприличие. Забрави ли човек това, той бързо се превръща в труп.

— Аз съм Дивака — отвърна той и намести гранатомета на рамото си. — Не викам никого, не заповядвам на никого… Просто помолих за среща с генерал Куан. Аз съм възпитан човек, не смея да настоявам за нищо…

Командирът беше чувал за Дивака, но тази тирада му направи необходимото впечатление.

— Генералът ще те приеме при известни условия — изръмжа той. — Преди всичко, ако платиш компенсация за тримата, които уби…

— Това беше нещастна случайност. Имах единственото намерение да се защитя…

— Генерал Куан няма да приеме това обяснение. Три семейства са обречени на глад…

— Ще направя така, че да не бъдат обречени — отвърна Рок, следвайки неписаните правила при подобни разговори.