Ерик Лустбадер: Нинджа срещу Плаващия град (Част I)

Един шибан виетнамец — ето с кого трябва да се разправям аз , възмутено мислеше Рок. Кой казва, че войната е свършила?!

Спускаше се по един от стръмните планински склонове. Напразно беше чакал поредната парична пратка, сега беше тръгнал към Рангун, за да изпрати телекс на партньора си. Трябваше да знае колко ще се забавят парите.

Почти се препъна в Май, която лежеше на пътеката, а прекатурената каручка затискаше крака й. Животното, която я теглеше, лежеше с пречупен крак на метър от нея.

Дори Рок със своята изострена до крайност параноя беше принуден да признае, че това момиче с блестяща като злато кожа, дълги бедра, огромни блестящи очи и малки твърди гърди изглежда наистина великолепно.

Отмести каручката, помогна на Май да се изправи и застреля животното, за да спести страданията му. После майсторски го одра и изряза най-хубавите късове от месото.

Дивака беше станал съвсем като азиатците — пестовен и прибран, загрижен и за най-дребните неща. Всъщност той отдавна се считаше азиатец. Някога се гордееше, че е американец, но националната принадлежност отдавна беше престанала да има значение за него. Често опипваше кучешката верига около шията си, носеше я така, както китайците носят талисманите си от тъмен кехлибар. Но рядко я поглеждаше, още по-рядко се замисляше за нея. Защото беше Рок Дивака — власт, държава, закон — всичко, събрано в едно. В собствената му личност.

Натовари каручката добре. Момичето, месото, кожата, а дори и кокалите (за супа). Когато я взе на ръце, дългите й нокти леко одраскаха кожата му. Сапфирът на лявото й ухо ослепително проблесна.

Десетте километра до лагера тегли каручката сам. Все още нямаше постоянен дом, макар че живееше сред платата вече трета година. Този лукс щеше да си позволи след време, когато ще бъде абсолютно сигурен в доверието на местните хора, в своята власт над тях. За момента предпочиташе да създава трудности на платените убийци, които постоянно бяха по петите му. Това беше част от играта, още една демонстрация на мъжката му сила и умения.

Май каза, че живее в едно селце високо в планината — „на покрива на света“, според собствените й думи. Което означаваше в центъра на маковите полета.

Веднага забеляза особеното изражение в очите й. Знаеше какво значи то, просто защото го беше срещал навсякъде из Югоизточна Азия, а и отдавна познаваше начина на мислене на местните хора. Дължеше се на размерите му. Беше висок около метър и осемдесет — един съвсем нормален ръст за Щатите, но за азиатските понятия — огромен. Свободно четеше мислите й, на лицето му се появи широка усмивка. Явно се питаше дали всичко по него е толкова голямо. Е, ще се постарае да й предложи съответната демонстрация.

Докато тя превързваше дълбоката драскотина на крака си, той се зае да приготви вечерята. Реши да направи задушено с прясното месо, което бяха донесли. Широката купа закъкри на огъня, а той се зае да щави кожата. Стържеше с ножа и си мислеше за дългите нокти на момичето. Такова нещо рядко можеше да се срещне по високите плата, особено пък у момиче, което се занимава със земеделие. Шестото чувство — това, което неговият японски учител по бойни изкуства наричаше „харагей“ — започна да изпълва съзнанието му с божествената сила на прозрението.

Вдигна глава и видя Май, изправена гола пред входа, на палатката. Тази мадама е наистина специална , помисли си той и усети как започва да се възбужда. Ръцете и раменете му бяха опръскани с кръв. От доста време не беше спал с жена, но сега, гледайки Май, той беше сигурен, че ще се възбуди, дори да беше спал с някоя само преди час…

— Пусна огромния моряшки нож във вътрешността на одраната кожа и се изправи. Погледът на Май се насочи към чатала му, на устата й се появи лека усмивка. Обърна се и влезе в палатката, той я последва. Придвижваше се малко сковано заради огромната си ерекция.

Тя беше коленичила в полумрака на палатката. Направи му знак да се приближи, дланите й покриха твърдите гърди. Рок разкопча колана си, останалото свърши тя. Хвана го нежно с две ръце, главата й се приведе напред, блестящата коса покри голите му бедра, докосвайки го нежно, като крилото на нощна птица. Докосна го отначало с върха на езика си, после го погали с плоската му част. Накрая включи в действие и устните си.

Пое го дълбоко. Присвил очи, Рок гледаше как бузите й хлътват, изведнъж бе обзет от прозрението, което жителите на Шан наричат „Рубин“… От умелите й движения разбра коя е, откъде идва, кой я изпраща… Вече знаеше какво трябва да стори.