Ерик Лустбадер - Двойникът на нинджата (Част I)

— Работата е там, че не беше точно Акшара — промълви Никълъс. Все още не му се искаше да споделя странното чувство на идентификация с убиеца, което беше изпитал в дома на Родни Къртц. То беше твърде лично, твърде интимно, за да бъде споделяно дори с близък приятел като Оками.

— А какво беше?

— Не съм сигурен… Имах чувството, че небето над главата ми се превръща в разтопена лава, в главата ми отекнаха хиляди гласове… Но това вероятно ти звучи съвсем налудничаво, нали?

— Напротив. Кара ме да мисля, че трябва да продължим терапията и окончателно да излекуваме раните в душата ти — Оками протегна ръка да го докосне. — Готов ли си за това?

Никълъс кимна. Душата му се сви, споменът от необичайните състояния през последните няколко дни все още беше твърде свеж в душата му. Закова се на място. Обичайните градски шумове наоколо започнаха да боботят в съзнанието му с огромна сила, после затихнаха.

— Точно така — обади се Микио Оками. — Остави се да потънеш в нощта…

Изправен на крачка от Никълъс, той гледаше как приятелят му отмята глава и се втренчва в непрогледната пустош на Акшара. Светлините на Токио останаха някъде надалеч и бързо се топяха.

— Навлез дълбоко в Акшара — прошепна Оками. — Толкова дълбоко, че да можеш да различаваш сенките в черната пустош. Това е Кшира…

Кшира беше тъмната пътека на Тао-тао, обратната страна на Акшара. За нея се знаеше малко, никой не искаше да я обсъжда. Защото всеки, който се беше опитал да я овладее, беше завършил живота си в ужасни и налудничави мъки. Такъв беше случаят с Канзацу — сенсея, помогнал на Никълъс да овладее тайнството на Тао-тао. Именно той беше втъкал в душата на Никълъс черните нишки на Кшира, които бяха ужасни бомби със закъснител…

Никълъс беше чувал, че Оками владее „корьоку“ — Силата на великото просветление. Векове наред майсторите на Тао-тао са вярвали, че „корьоку“ е единственият път към, „шукен“ — състоянието на Върховна мощ, обединяващо двете части на Тао-тао в един безупречен механизъм. Имало е и противници, на тази теория, немалко са били хората, които твърдо са вярвали, че Акшара и Кшира не могат да бъдат обединени и подчинени от никого.

Самият Никълъс беше страстен привърженик на идеята за „шукен“. Той просто не можеше да вярва в друго. Беше убеден, че ако не открие пътя към „шукен“, животът му ще завърши като този на Канзацу сред лудост и ужасни видения.

Изведнъж почувства как желираното небе полепва по крайниците му, десет милиона гласа бръмнаха в главата му едновременно, говореха на странен, напълно непознат език. Също като днес следобед… Ето, това е Кшира! Трябва да…

— Не! — рязко извика Оками. — Не се отдръпвай от Кшира! Остави се на тъмните й пипала, нека проникнат дълбоко в съзнанието ти!

Потънал изцяло в транса на Тао-тао, Никълъс напусна времето и пространството. Съществуванието му се сви до размерите на малка блестяща точка, заобиколена отвсякъде с безкраен мрак. Космосът дишаше около него дълбоко, като могъщ звяр. Вместо в надеждната броня на Акшара душата му потъна в неспокойния мрак на Кшира. Някога черните криле на този мрак пляскаха надалеч, почти отвъд хоризонта, струваха му се напълно безопасни. Но сега те бяха около него, бързо изсмукваха психическите му сили. Той си даде сметка, че скоро тези криле ще се слеят в плътна стена, ще отрежат изцяло пътя му към Акшара и ще го накарат да полудее.

Психиката му се насочи към нова, сияйна и безкрайно красива колона от светлина, край която меко пляскаха тъмните криле на Кшира. Отвъд нея се усещаше психическото присъствие на Оками. Много пъти бяха изпадали в това състояние, особено след завръщането на Никълъс от Венеция. В тези дни пристъпите на Кшира станаха натрапчиво силни, смущаваха действието на Акшара, правеха го неуверен и неспокоен…

Страхът му се усили, тъй като си спомни за една случка, станала преди три седмици в горите край Йошино.

Тогава се беше опитал да изгради подобен духовен съюз с Таши Шидаре, един млад и умен оябун на Якудза, с когото бяха станали приятели. Таши също притежаваше „корьоку“, но опитът му да установи духовен контакт с Никълъс завърши с нещастие… Не мога, нещо ми пречи… — Изразът на лицето му беше странен. — Кшира е много силна… Оттегли се и секунди по-късно беше убит. Никълъс така и не успя да разгадае тайната му. Дали неговата собствена Кшира е била твърде силна за Таши? Възможно ли е това? Нали именно „корьоку“ може да се справи с нея?